Big Oil не може да си позволи повече съкращения, а само да седи и да чака

Exxon е парадигматичен за неприятностите, с които се сблъскват лидерите в индустрията. Преди година базираната в Тексас компания планираше капиталови разходи до 2021 г. до 35 млрд. долара. Сега тя планира да похарчи половината от това и тази седмица обяви, че ще намали своя персонал и изпълнители с 15%, или 14 000 души, до 2022 г. Дори при това условие Exxon ще харчи повече, отколкото печели, като разходите за капитал и дивиденти ще изразходват всичките пари от оперативната дейност на компанията.

Мнозина на пазара смятат, че ситуацията е толкова неустойчива, че ако цените не се повишат, Exxon ще трябва да намали дивидента за първи път от повече от четири десетилетия. „Посланието е ясно: Капиталът се нуждае от защитата на по-високите цени на петрола“, казва Аластър Сайм, базиран в Лондон анализатор в Citigroup Inc.

Shell и BP намалиха дивидентите си по-рано тази година, но все още са обременени от високи нива на дълга. Shell очерта намерението си да увеличи изплащането му. Все пак това ще се нуждае от по-високи цени на петрола и ще отнеме десетилетия. Намаляването на разходите донесе плодове през третото тримесечие, като четири от петте големи западни компании отчитат печалби на коригирана основа.

Chevron планира да инвестира само 14 млрд. долара през следващата година, дори след като наскоро купи Noble Energy Inc. Това не е далеч над нивото от 10 млрд. долара, което според историята на компанията е минимумът за поддържане на производството. Финансовият директор Пиер Бребер заяви, че компанията ще позволи обемите на петрола да спаднат, ако има финансов смисъл. „Не се опитваме да поддържаме краткосрочно производство“, казва той.

Въпросът не е дали Big Oil ще оцелее, а дали все още може да накара инвеститорите се интересуват от сектора. BP и Shell вече не са дивидентните диаманти на европейските фондови пазари. Exxon, която доминираше в индекса S&P 500 в продължение на години, сега се нарежда извън първите 50. Енергията сега е около 2% от индекса S&P 500, което я превръща едва ли не в статистическа грешка в много портфейли на мениджъри на общи фондове.

„Да направим енергията релевантна и в нея да може пак да се инвестира отново е въпросът за милиони долари“, казва Дженифър Роуланд, базиран в Сейнт Луис анализатор в Edward Jones.

За Роуланд наличието на убедителна стратегия в нисковъглеродното бъдеще е от ключово значение. Въпреки че това дава предимство на европейците, които обещават нетни нулеви емисии до средата на века. За разлика от Exxon и Chevron, BP и Shell все още се нуждаят от възстановяване в традиционния си бизнес, за да финансират този преход. С по-малки пари обаче „позеленяването“ ще е трудно, заключава тя.

Суигър от Exxon е убеден, че цените ще се възстановят. Дали големите инвеститори ще успеят да изчакат прогнозата му да се сбъдне – това предстои да разберем.