Ще предозира ли американската икономика новата администрация?

Докато ерата на постоянните стимули набираше скорост, средното богатство през последните три десетилетия се увеличи с около 300% за най-богатия 1% от домакинствата в САЩ, с 200% за следващите 9%, със 100% за още по-следващите 40% процента и с нула за долните 50 процента. Едно от 10 семейства в долните 50 процента имат отрицателно нетно състояние (дължат повече, отколкото притежават). 

Когато тези отляво, като сенатора Бърни Сандърс, обещават още много стимули, те не правят тази връзка между стимулите и нарастващото неравенство в богатството. Но трейдърите от Уолстрийт я правят. Те повишават цените на активите, когато Сандърс призовава за по-големи разходи, или председателят на Федералния резерв на САЩ Джей Пауъл обещава продължаваща монетарна подкрепа. Те гледат на тези обещания като на повече пари в джоба си.

Но последните проучвания показват, че лесните държавни пари в крайна сметка подкрепят най-слабо продуктивните компании, включително силно задлъжнелите „зомбита“, които иначе биха фалирали. Подкрепата също така благоприятства монополите, които са се разширили не поради иновации, а чрез лобиране пред правителствата за услуги и чрез отстраняване на по-малките съперници. В проучване от 2017 г., което обвързва спадащата производителност с политиката на лесни пари, ОИСР предупреди, че тези тенденции ще направят трудно за обществата да изпълняват „своите обещания спрямо настоящите и бъдещите поколения“.

BCA Research наскоро показа, че страните с големи държавни разходи обикновено имат по-бавен растеж на БВП на глава от населението. По същия начин Ned Davis Research установи, че от 1947 г. правителствени разходи в САЩ от над 22% БВП са придружавани с периоди на по-бавен икономически растеж. Компанията предупреждава, че този дял е нараснал до над 34% по време на пандемията. Екипът на автора също така откри статистически значима връзка между нарастващия държавен дълг и бавния растеж на БВП. Тези проучвания не могат да докажат причинно-следствена връзка, но едва ли е случайно едновременното наличие на повишаващи се дефицити и отслабване на растежа.

Дори онези, които настояват за неограничени нови заеми, са съгласни, че парите ще бъдат най-добре похарчени за пътища, зелена енергия и други проекти, които биха повишили производителността и бъдещия растеж. Въпреки това, утешени от вярата, че дефицитите нямат значение, поддръжниците на Байдън подкрепят план, пълен с кешови трансфери, включително чекове от по 1400 долара за повечето американци.

Подобно на мнозина в лагера, който не се притеснява, Байдън казва, че спешно са необходими повече стимули, за да се ограничат щетите от загубата на работни места и фалитите. Имаше основания за това, докато икономиката беше в упадък. Но с разпространението на ваксините и връщането на нормалността, инжектирането на повече стимуланти на възстановяващ се пациент вероятно ще донесе повече вреда, отколкото полза.

Обикновеният човек разбира, че няма безплатен обяд. Пътят към просперитета не може да бъде толкова лесен, колкото е печатането и харченето на пари. Ако разчита на ниските лихви, за да финансира по-нататъшно голямо увеличение на държавните разходи, Байдън ще заложи на политики, които досега увеличаваха проблемите, които той цели да разреши: слаб растеж, финансова нестабилност и растящо неравенство. Десетилетията на постоянни стимули направиха капитализма по-слаб, по-малко динамичен и не толкова справедлив, подхранвайки гневен популизъм. Дефицитите са важни поради щетите, които вече нанесоха.