Разхищение и неравномерно разпределение спъват ваксинацията срещу Covid

Неравномерни доставки

Ако страните от ЕС вероятно ще получат достатъчно ваксини, тези в южната и източната част на Европа, включително Западните Балкани и шестте страни от Източното партньорство - Украйна, Грузия, Беларус, Молдова, Азербайджан и Армения, са оставени да си набавят ваксини от каквито могат източници. За тези страни новината за пропиляване на дори една доза е трагедия.

Някои държави от ЕС вече споделят своите ваксини със съседите си извън блока. Румъния например предложи 200 хил. дози на Молдова. Сърбия, която е на крачка от членството си в блока, предложи 8 хил. дози на Северна Македония. България също пое ангажимент да осигури ваксини за Северна Македония. Наложително е е да бъдат доставени ефективно, безопасно и разхищенията да се сведат до минимум.

В друг анализ на FT се казва, че богатите страни се надпреварват кой ще ваксинира повече хора. Великобритания например е ваксинирала над 4 млн. души, докато в ЮАР няма и една доза. В Гвинея ваксините са стигнали за избрани висши държавни служители и президента. Толкова за равенството, пише изданието.

Това неравномерно разпределение бие аларма. Тедрос Адханом Гебреесус, генерален директор на Световната здравна организация (СЗО), го определи като „катастрофален морален провал“. Погрешно е, каза той, че „по-младите, по-здрави възрастни в богатите страни да се ваксинират преди здравните работници и възрастните хора в по-бедните страни“.

Това негово твърдение обаче не е съвсем точно. Във Великобритания, която започна с летящ старт своята ваксинационна кампания, почти половината от хората над 80 години все още не са получили своята ваксина. В противоречива политика правителството задържа втората доза до три месеца в опит да обхване повече хора.

Пандемия в епоха на национализъм

Шефът на СЗО обаче подчертава истинския проблем. Ако вирусът се остави да бушува неконтролирано в една част на света, той ще убие повече хора. Отделно има вероятност да мутира по-бързо, вероятно в щамове, срещу които съществуващите ваксини няма да предложат защита.

И моралът, и личният интерес диктуват, че ваксините, както и диагностиката и терапията, трябва да се третират като глобални обществени блага. В този дух, воден отчасти от Европейската комисия, светът излезе с Covax, съвместната световна инициатива за разпространение на ваксините срещу коронавируса. В сряда новият американски президент Джо Байдън обяви, че страната му ще се присъедини към инициативата, пренебрегната от предшественика му Доналд Тръмп.

Чрез поръчки на едро Covax предоставя стимули на компаниите да изобретяват нови ваксини. Според правилата на инициативата около 90 държави с ниски и средни доходи имат право на безплатни ваксини, а по-богатите нации от ранга на Азербайджан и ЮАР ще ги плащат. Въпреки че не им е забранено да сключват двустранни сделки за обществени поръчки, както Азербайджан има с китайската Sinovac, те може да се справят по-добре в клуба Covax, отколкото сами.

На практика обаче Covax не се справя с равното разпространение на ваксини в пандемията. Тя настъпи в епоха, в която преобладава национализмът. Неминуемо страните с най-дълбок джоб сключват най-големите сделки. Съществува конкуренция и сред развиващите се страни. Адар Поонавала, главен изпълнителен директор на Института за серум в Индия, най-големият производител на ваксини в света, заяви пред New York Times: „Индия получава приоритет, защото това е моята родна страна“. Институтът също така очаква да продаде част от ваксините на частни заведения, което означава, че някои хора ще получат ваксинация в зависимост от това дали могат да си платят, а не защото се нуждаят.

За да се осигурят повече дози, компаниите трябва да се откажат от правата върху интелектуалната собственост и да споделят ноу-хау, така че производителите в Индия, Бразилия и другаде да могат да увеличат производството, посочва се в анализа на FT. Те също трябва да предоставят на регулаторите навременни данни. СЗО обвини някои, че дават приоритет на регулаторите на доходоносните пазари.