Облигациите си остават незаменими за балансираните портфейли

Общата възвръщаемост от облигациите, макар и по-ниска от предишната, също вероятно ще остане положителна в дългосрочен план, след като паричните потоци от нарастващите доходности бъдат реинвестирани.

Динамиката на възвръщаемостта между акциите и облигациите често е сложна, но такава е и връзката между лихвените проценти, инфлацията, икономическия растеж и корпоративната рентабилност.

Цените на облигациите и акциите понякога падат по едно и също време, както видяхме наскоро, както и по време на пазарния срив през март 2020 г. Всъщност, когато разгледахме пазарните данни, обхващащи 20-те години до тази глобална пандемична разпродажба, забелязахме, че това се е случвало в около 29 процента от времето, посочва авторът.

Това обаче не променя нищо, тъй като облигациите като цяло все още се държат различно от акциите и продължават да действат като важни шок абсорбатори в един инвестиционен портфейл с много активи. Средно, когато акциите се представят много слабо (намаление на цената с 10% или повече от върха до дъното), държавните облигации все още помагат за смекчаване на ефектите, като носят положителна възвръщаемост. По-сериозният спад на акциите е свързан с по-висока възвръщаемост на облигациите.

Нашето изследване показва, че в случаите, когато облигациите и акциите се движат в тандем, причините са преобладаващо краткотрайни. След като пазарите получат достатъчно време да вземат предвид реакцията на монетарната политика, ние установяваме, че обичайната отрицателна корелация между облигациите и акциите се възстановява. Всъщност нашият анализ на неотдавнашния продължителен спад на пазара сочи, че колкото по-дълго се проточва кризата, толкова по-вероятно е облигациите да играят стабилизираща роля - и това включва скорошни епизоди, при които лихвите изглеждаше, че няма накъде повече да падат.

От Vanguard от известно време очакваха среда с ниска възвръщаемост. Това представлява предизвикателство, но не е уникално за класическия портфейл от акции и облигации в съотношение 60/40. Очакваната възвръщаемост отчитаща риска е потисната за целия спектър от инвестиционни стратегии и сме предпазливи по отношение на всяко решение, което обещава лесно бягство от тази среда с ниска възвръщаемост чрез алтернативни стратегии, като например недвижими имоти, които може да изглеждат привлекателни, но идват с допълнителен ликвиден риск.

Разумното изграждане на портфейла се състои в поддържането на точния баланс между различните видове активи, които исторически предлагат различни нива на потенциален риск и възвръщаемост, и след това претеглянето им в съответствие с целите на инвеститора. Това може да се прави лесно с акциите и облигациите.

Колкото по-амбициозна е целта, толкова повече инвеститорът е в състояние да толерира колебанията на пазара и, следователно, да инвестира в по-високорискови акции при по-малка експозиция към облигации. Колкото по-възрастни стават хората, толкова повече се скъсява техния инвестиционен хоризонт и толкова по-актуална е нуждата им от стабилизатори с по-нисък риск.

Ние не вярваме в универсални решения, пише Уестъуей. Инвеститорите могат да променят рисковия профил на своите портфейли в зависимост от техните цели, хоризонт, толерантност към риска и набор от реалистични очаквания за нетната възвръщаемостта на активите.

В среда с ниска възвръщаемост решението не е да открием по-добър портфолио модел от 60/40, а да намерим правилното разпределение на активите, което може да даде на инвеститорите добри шансове за постигане на целите им по най-ефективния начин.

Последното, от което се нуждаят инвеститорите, е да се откажат от принципите на доброто разпределение на активите. Няма магическа алтернатива.