Инфлацията е толкова често срещана, колкото и драконите

Уолстрийт най-накрая има своето ново плашило. След притесненията около Covid-19, търговските войни, лихвените проценти, китайската икономика или разпадането на еврозоната през последното десетилетие, инфлацията се очерта като истинска тревога, като облигациите поемат удара. Оправдано ли е обаче безпокойството, се пита Робин Уигълсуърт на страниците на Financial Times.

Прибавете различните правителствени стимулиращи пакети и общата подкрепа достига до удивителните 20 трлн. долара, изчислява JPMorgan. Сега, когато ваксинацията върви бързо и инфекциите спадат в повечето страни, икономистите агресивно вдигат прогнозите си за растежа за 2021 г.

Мнозина очакват един от най-големите бумове в историята. МВФ предвижда 5,5% глобален растеж за 2021 г., най-високия от почти пет десетилетия, тъй като потребителите излизат от затварянията с натрупани спестявания и глад за нещо различно от видеоконференции, Netflix и подобрения на дома.

Но някои инвеститори започват да се плашат за възможните последици от този изблик на растеж - отдавна възвестеното завръщане на инфлацията, коeто би заличило възвръщаемостта на облигациите и потенциално разстроило пазарите.

Фонд мениджърите сега смятат, че инфлацията е най-голямата опасност за пазарите, според последното проучване на Bank of America сред инвеститорите от март, като тя за първи път оглавява таблицата на страха. Неслучайно „истерията“ на облигационния пазар беше посочена като втория по големина риск.

Може да се каже, че инвеститорите вече реагират. Дългосрочните американски ДЦК са загубили близо 13% от началото на годината. Това може да изглежда скромно в сравнение със сривовете на фондовия пазар, но то е най-лошото тримесечно представяне от поне 34 години, отбелязва Bespoke Investment Group. Мнозина смятат, че се задават още проблеми. Хорът на облигационните „мечки” тази година набъбна драматично, като включи големи имена от средите на фонд мениджърите.

Неотдавна Рей Далио от Bridgewater заяви, че „притежаването на облигации е станало глупаво“, тъй като „абсурдно ниската“ доходност означава, че те на практика гарантирано губят пари след отчитане на инфлацията и не правят много за изолирането на един по-широк инвестиционен портфейл от сривовете на фондовия пазар.

Бил Грос, някогашният „крал на облигациите“, също се включи. Наскоро той разкри, че е заложил срещу американските ДЦК, тъй като приема, че последният пакет от стимули в размер на 1,9 трлн. долара ще ускори инфлацията в САЩ до 3-4 процента през следващата година и ще окаже натиск върху Федералния резерв да преразгледа своята крайно експанзионистична позиция.