Голямата тема от последните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка е, че глобалната икономика се възстановява значително по-бързо, отколкото се очакваше само преди шест месеца. Но това възстановяването прикрива случващото се с хората в света. Както в рамките на държавите, така и между тях, тези в неравностойно положение изглежда ще претърпят най-бавното възстановяване. Освен това тази разделена къща може да не издържи: това, което се случва - преди всичко бавното разпространение на ваксините - ще влоши перспективите за всички, пише Мартин Улф за Financial Times.
Поразителното в новите прогнози на МВФ е, че кумулативният растеж на глобалния брутен вътрешен продукт на глава от населението между 2019 и 2022 г. сега се предвижда да бъде само с 3 процентни пункта по-малък от очакваното през януари 2020 г. Това е далеч по-добре от разликата от 6,5 процентни пункта през миналата година и прогнозата за 4 пункта разминаване през тази. В такъв случай говорим за световна икономика както със силно, така и с по-добро от очакваното възстановяване.
Още по-удивителни обаче са различните темпове. Сега се прогнозира, че развитите икономики ще се радват на кумулативен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението между 2019 и 2022 г. само с 1 процентен пункт по-малко в сравнение с очакваното през януари 2020 г. Но развиващите се пазари и тези с ниски доходи се предвижда да претърпят спад на БВП на човек от 4,3 (5,8 без Китай) и 6,5 процентни пункта, съответно. През януари Световната банка отчете нарастване на броя на хората в крайна бедност през миналата година от 119 на 124 милиона в резултат от Covid-19. Предвид мрачните прогнози, тази тенденция е малко вероятно да се обърне скоро.
По същество МВФ сега прогнозира, че развитите икономики и Китай ще излязат от кризата до голяма степен невредими, като американското стопанство дори ще е малко по-голяма от предвижданото преди това, докато развиващите се икономики претърпяват голям и дългосрочен удар. Но не забравяйте, че две трети от човечеството живее в последните.
Това е обратното на случилото се след глобалната финансова криза от 2007-2009 г. Това е отчасти така, защото то произлезе от страните с високи доходи. Също и защото възстановяването на Китай през 2009 г. беше толкова силно. Но най-голямата причина за разликата сега е, че страните с високи доходи притежават и използват способността си да управляват този шок по начини, по които малко други страни (Китай е основното изключение) биха могли: богатите страни могат да смекчат икономическия и социалния удар с изключителни отговори на фискалната и монетарната политики; и те биха могли да разработят, произведат и доставят ваксини много бързо.


Оставиха в ареста 62-годишен мъж за държане на цигари без бандерол
Румен Радев напуска Президентството и прави партия
Обръщение на Румен Радев към нацията (НА ЖИВО)
Младите надежди на „Комодор” с категорични победи във ватерполния елит при U 14
Какво време ни очаква във вторник?
Раждаемостта в Китай достигна най-ниското си ниво от 1949 г. насам
Румен Радев подава оставка като президент на България
Американците плащат почти цялата цена на митата на Тръмп, показа проучване
Стармър осъди митата срещу съюзници и подчерта опасността за доверието
Електромобилите са едва 5% от пазара у нас при рекордни продажби на нови коли
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Eдин скрит, но съществен недостатък на BMW E60
Porsche 918 Spyder удари рекордна цена на търг
Надежда Йорданова начерта червени линии, чака позициите на Радев
Радостин Василев: Възприемаме партия на Румен Радев като възможен съюзник
Вигенин: Когато беше най-тъмно, президентството остана да свети като фар
Хороскоп за седмицата – какво ви очаква според зодията
Слави първи приветства Радев: Добре дошъл на политическия терен
преди 4 години На мен ли ми се струва, че има опити да се ограничи производството и да се увеличи паричното предлагане с цел инфлация. Така се стигна и до парадокса "капиталистически" или "пазарни" икономики, кой както реши по-правилно, предприятията им да произвеждат на загуба, а правителството да покрива загубата, точно като СИВ 80-те. Много интересно, е че въпреки правителствата плаща на или подпомага дадено предприятие, неговите производствени розходи не падат. По-добре щеше с тези разходи западните страни да бяха въвели базовия доход, дори да е 100-200$ на човек. отговор Сигнализирай за неуместен коментар