Според Фискалния монитор на МВФ, „през последните 12 месеца държавите обявиха фискални мерки за 16 трлн. долара“. Но по-голямата част от тях бяха в развитите страни. Бюджетният дефицит на последните се увеличи с 8,8% от БВП между 2019 и 2020 г. до 11,7%. През 2021 г. той все още ще бъде на ниво от 10,4%. В развиващите се икономики фискалният дефицит се увеличи с 5,1% от БВП между 2019 и 2020 г. до 9,8%. Но в развиващите се страни с ниски доходи той се покачи само с 1,6% от БВП до 5,5%. Освен това мониторът подчертава, че „нарастването на дефицитите в развитите икономики и в няколко развиващи се е резултат от приблизително еднакво увеличение на разходите и понижение на приходите, докато в много от развиващите се икономики то произтича преди всичко от срива в приходите, причинени от икономическия спад“.
Би било неразумно да се приема за даденост силната прогноза за възстановяването на развитите икономики. Възможно е нови варианти на вируса, неуязвими на днешните ваксини, да обхванат целия свят. Много вероятно е да се окаже невъзможно да се отворят границите скоро. Възможно е също паричната и фискалната политики да се окажат твърде силни, особено в САЩ, както твърди Лари Съмърс, генерирайки силна инфлация, повишени инфлационни очаквания и реални лихвени проценти. Ако това стане, то би принудило регулаторите да натиснат спирачките, което би могло да породи дългови кризи сред уязвимите заематели.
Нещо повече, дори ако страните с високи доходи, Китай и няколко други се възстановят силно, много от развиващите се държави вероятно ще останат в големи затруднения в резултат от болезнено бавното разпространение на ваксините, проблемите при управлението на дълга, стресът, причинен от влошаващата се бедност и ограниченото пространство за политики. Икономиките, зависими от пътуванията и туризма, ще имат много бавно възстановяване, особено ако продължат да се появяват нови варианти на вируса. Освен това много правителства са корумпирани, неефективни или и двете. Това винаги има значение. В необичайни времена като сегашните обаче то има още по-голямо значение.
Но най-глупаво би било политиците в богатите страни да въздъхнат облекчено и да отвърнат очи от глобалните предизвикателства, пред които са изправени. Вместо това те трябва да направят каквото и да е необходимо, за да ваксинират целия свят до края на следващата година и да подкрепят разработването на стимули за всички, ако се наложи. Те трябва да направят необходимото, за да гарантират, че всички държави разполагат с нужните ресурси, за да се справят с тези здравни и икономически шокове. Те също трябва да направят необходимото, за да гарантират, че ако възникнат дългови кризи, те знаят кои са кредиторите (официални и частни) и как да водят преговорите с тях.
Накрая, но не и на последно място, те трябва да научат уроците от тази пандемия. Досега тя уби 3 милиона души и предизвика голям икономически шок. Следващата пандемия би могла да бъде далеч по-лоша и в двете отношения. Островите на безопасност няма да процъфтяват в свят на заплашителна болест.


Доказано - някои нови коли не изкарват и 100 000 км
Прогноза: Цените на имотите във Варна няма да паднат
16 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Как реагираха партиите след оставката на президента?
В отлична форма: Путин се потопи в ледени води за Богоявление
Младежи разработват зелени решения за градските горещини
Мерц се стреми да озапти Макрон в реакцията на заплахата от мита на Тръмп
МВФ: AI и търговията са рискове за солидните перспективи за глобален растеж
Раждаемостта в Китай достигна най-ниското си ниво от 1949 г. насам
Румен Радев подава оставка като президент на България
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Eдин скрит, но съществен недостатък на BMW E60
Porsche 918 Spyder удари рекордна цена на търг
Как забавените доставки от САЩ засягат японските сили за самоотбрана
Как правилно да четем етикетите на храните?
Зоуи Салдана го направи: Вече е най-касовата актриса в света ВИДЕО
Какво ви очаква в любовта тази седмица?
преди 4 години На мен ли ми се струва, че има опити да се ограничи производството и да се увеличи паричното предлагане с цел инфлация. Така се стигна и до парадокса "капиталистически" или "пазарни" икономики, кой както реши по-правилно, предприятията им да произвеждат на загуба, а правителството да покрива загубата, точно като СИВ 80-те. Много интересно, е че въпреки правителствата плаща на или подпомага дадено предприятие, неговите производствени розходи не падат. По-добре щеше с тези разходи западните страни да бяха въвели базовия доход, дори да е 100-200$ на човек. отговор Сигнализирай за неуместен коментар