Путин прекрачва линии, които съветските лидери не смееха

И така, какво дава възможност на Путин да каже на света да чака решенията му, докато той реди червените линии? Изглежда той е много по-категоричен, отколкото дори неговите съветски предшественици са били по отношение на пренебрегването на мненията на Запада за всичко - от глобалната сигурност до правата на човека.

За паралели със 70-те и началото на 80-те години, времето, което оформя мирогледа на Путин и визията му за глобалната роля на страната му, може да се проследят съобщенията в Twitter на историка от Студената война Сергей Радченко, професор от университета в Кардиф, който се е специализирал в сравнения между късния съветски режим и този на Путин.

Както Радченко посочи наскоро, през 1981 г., когато Политбюро обсъждаше как да се справи с движението „Солидарност“ в Полша, Юрий Андропов, който скоро щеше да наследи Леонид Брежнев като съветски лидер, категорично се противопостави на военна инвазия, защото тя щеше да стовари гнева на капиталистическия Запад върху Съветския съюз под формата на икономически и политически санкции, които само можеха да отслабят глобалното положение на Съветския съюз.

Може би Полша е била почти толкова важна за т. нар. „Социалистически лагер“, колкото Украйна за визията на Путин за „руския свят“. Но вместо да се изправи срещу западните контрамерки, Андропов, който по това време бе шеф на Путин в КГБ, беше готов да позволи на Полша да продължи с онова, което изглеждаше (и след това се превърна във) началото на антикомунистическата революция. Съветският съюз вече беше преминал червена линия две години по-рано, когато нахлу в Афганистан, и не беше готов да повтори това. Седем години след нахлуването в Крим Путин дава знак, че е готов за нова инвазия.

Друг паралел, който Радченко изтъква, е свързан със случая Навални. През декември 1986 г. дисидентът Анатолий Марченко умира в затворнически лагер след гладна стачка, събитие, което предизвика международно недоволство и подтикна Михаил Горбачов да започне да освобождава политически затворници.

Изглеждаше, че Навални е решен да умре от глад, а световни знаменитости и политици протестираха пред Путин от негово име без признаци, че той може да омекне. Напротив, руският президент нареди репресии срещу политическата организация на Навални. 1500 души бяха арестувани, след като относително малък брой руснаци се осмелиха да излязат на улицата, за да поискат свобода за опозиционния лидер въпреки официалните забрани за подобни протести.