Има основания за притеснение относно инфлацията в САЩ

И така, трябва ли да запазим спокойствие, знаейки, че краткосрочните резултати отразяват пост-пандемичната непредсказуемост, докато нарастващите инфлационни очаквания са точно това, което Фед направлява? Да, до известна степен. Истинската грижа е по-дълбока и дългосрочна.

Първо, и монетарната, и фискалната политика са, според историческите стандарти, силно експанзионистични, с почти нулеви лихвени проценти, изключителен монетарен растеж и огромен фискален дефицит, въпреки че според МВФ американската икономика ще работи над потенциала си тази година.

Второ, има голям излишък от частни спестявания, които чакат да бъдат похарчени, както със сигурност и голямо желание да се върнем към нормалния живот. Може би това няма да са „бурните 2020-те“, но те може да са далеч по-динамични икономически, отколкото повечето хора предполагат.

Трето, макар да разбирам защо Фед промени монетарната си рамка, не съм убеден, че това е добра идея. Това означава да шофирате, гледайки в огледалото за обратно виждане. Със сигурност би било по-добре да научим от миналия опит как работи икономиката, отколкото да се опитваме да компенсираме директно историческите провали. По-специално, новата рамка създава несигурност относно начина, по който Фед възнамерява да компенсира миналите пропуски.

Четвърто и най-важно, политиката се промени. Човек трябва да е на поне 60 години, за да е преживял висока инфлация и последваща дезинфлация като възрастен. Правителството и значителни части от частния сектор имат огромни дългови задължения и заемни планове. Администрацията на Джо Байдън е решена да гарантира, че това възстановяване няма да повтори разочарованието от предишното. Фондовият пазар е повече от щедро оценен по историческите стандарти, с балони навсякъде. Доктрината на „Модерната парична теория“ също има голямо влияние. Всичко това заедно заздрави лобитата за евтини пари и големи фискални дефицити, и отслаби тези за благоразумие.

Предвид всичко това съмненията относно Фед са основателни. Знаем, че е по-лесно политически да се разхлаби, отколкото да се затегне паричната политика. В момента второто ще бъде особено непопулярно. И все пак, ако централната банка не отнеме купата с пунша преди да започне партито, тя трябва да я отнеме от хората, които са пристрастени към нея. Това е болезнено: нужен е Пол Волкър (бивш председател на Фед – бел. прев.)

Милтън Фридман бе казал, че „инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен“. Това е погрешно: инфлацията винаги и навсякъде е политическо явление. Въпросът е дали обществата искат ниска инфлация. Разумно е да се съмняваме в това днес. Разумно е също така да се съмняваме дали дезинфлационните сили от последните три десетилетия сега действат толкова силно. Трудно е да се повярва, че тези извънредни монетарни политики трябва да продължат с години, както смятат мнозина от Федералния резерв. Съмнявам се дали трябва да продължават и в момента.