Глобалната данъчна конкуренция е полезна

Отделен въпрос е дали с предложения нов глобален минимум САЩ биха събирали повече корпоративен данък при по-висока ставка - 28%, както Байдън предложи, или 25%, както някои в Конгреса искат - спрямо настоящите 21%. Трудно е да се разбере защо би станало така. Ако САЩ определят данъка си върху печалбата на 28%, а други останат свободни да определят техния на 15% (само малко по-висок от сегашната ставка в Ирландия), тогава предпочитаната от Байдън политика ще постави американските производители в значително неравностойно положение.

На пръв поглед САЩ изглежда се отказват от нещо съществено за малко в замяна - а останалата част от Г-7 заслужава да бъде поздравена за забележителната победа. 

Защитниците на сделката биха отговорили, че е заложен много по-голям въпрос и че интересите на всички се обслужват от глобален договор за намаляване на „надпреварата към дъното“ при корпоративните данъци. Вярно е, че приходите от корпоративен данък са се понижили в целия свят през последните години. Но този аргумент е само частичен. Както беше отбелязано, глобален минимум от 15% може да направи малко или нищо, за да поддържа нива от 28%.

В по-дълбок план, самата цел трябва да бъде по-добре формулирана. Решаващият момент е, че данъчната конкуренция сама по себе си не е лоша. Напротив, добре е юрисдикциите да се конкурират за предоставяне на обществени услуги при най-малко разходи за данъкоплатците и за привличане на нови инвестиции и високоплатени работни места. Нито щатите в САЩ, нито членовете на Европейския съюз са премахнали този вид съперничество. Нито пък трябва.

Разбира се, корпоративните данъци представляват особено предизвикателство. Тъй като капиталът и нематериалните активи са изключително мобилни, те се поддават на чист данъчен арбитраж - който се стреми да разпределя печалбите не заради по-голяма икономическа ефективност, а просто за да измами данъчните. Това изисква по-тясно сътрудничество при споделяне на данни и по-прости правила, които са по-лесни за прилагане. Но установяването на долни прагове за определени данъчни ставки, особено като част от план, който прави международните данъчни договорености още по-сложни, не е отговорът. Независимо от предложения глобален минимум, арбитражът при корпоративния данък все още ще бъде печеливш, ако правилата създадат вратички, които умните счетоводители могат да използват.

Такъв арбитраж наистина е в тежест за обикновените данъкоплатци. Опростените данъчни закони и по-ефективното глобално сътрудничество със сигурност са желателни, но не и мечтата да се сложи край на данъчната конкуренция, като се определи минимален данък за печалбите в целия свят – дори да приемем, че това е възможно.