Американските банки не могат да очакват да бъдат спасявани при всяка криза

В ранните етапи на пандемията призовах големите американски банки да наберат 200 млрд. долара собствен капитал като превантивна мярка, за да си гарантират, че ще имат финансовите средства да издържат на тежък спад, предизвикан от Covid, пише за Financial Times Нийл Кашкари, президент на клона на Федералния резерв в Минеаполис.

Малките фирми в цяла Америка, които бяха принудени да съкращават персонал, казваха на наемодателите си, че няма да плащат наем, докато кризата отмине. Тези наемодатели на свой ред казваха на банките си, че няма да извършват ипотечни плащания.

Към този момент от коронавирусната криза не знаехме как натрупаните разходи ще повлияят на банковия сектор. Много щеше да зависи от това как вирусът прогресира и мутира и как реагират здравните системи.

Банките не се вслушаха в съвета ми. Какво всъщност се случи повече от година по-късно? Кризата с Ковид беше по-лоша, отколкото се опасявах, с 600 000 смъртни случая само в САЩ и най-дълбокия икономически спад откакто се води статистика.

Но загубите в банковия сектор бяха далеч по-малки от моя анализ и, всъщност, от това, което прогнозираха моделите на банките за собствените им загуби. Днес банките твърдят, че са били източник на сила по време на кризата и отново подновяват вечните си призиви за облекчаване на регулациите. Показва ли тяхното представяне по време на спада, че големите банки са достатъчно силни? Не, не показва.

Загубите в банковия сектор бяха много по-малки от очакваното, тъй като правителствата бяха толкова агресивни в предоставянето на фискална подкрепа за семействата и бизнесите, засегнати от кризата. В САЩ Конгресът отпусна почти 6 трлн. долара чрез програми за подкрепа, свързани с Covid, които позволиха на много фирми да останат платежоспособни, а семействата да плащат наеми, ипотеки, заеми за автомобили и по кредитни карти, като всички те в крайна сметка подкрепиха балансите на банките.

Фискалните власти имаха право да бъдат толкова агресивни и проактивни в подкрепа на икономиката по време на пандемичния спад. Но това беше и банково спасяване. Без тези фискални намеси загубите в банковия сектор щяха да бъдат много по-големи. Колко по-големи?

Трудно е да се каже със сигурност, но чрез сравняване на този спад със загубите, които банките имаха в предишни рецесии, служителите на Фед в Минеаполис оценяват нереализираните щети на между 100 и 300 млрд. долара. Тези оценки вероятно са занижени, тъй като без агресивната държавна подкрепа е малко вероятно икономиката да се възстановяваше толкова бързо, колкото сега, и банките все още можеха да бъдат изправени пред загуби.