Навлиза ли светът в период на нелинейни климатични промени?

„Това е просто зашеметяващо“, коментира Брайън Хоскинс, председател на Института за климатични промени Грантъм към лондонския Imperial College. „В продължение на много години казвах, че прогнозите от климатичните модели са това, което ще получим, ако имаме късмет, защото тяхното поведение е много гладко. Ако вземете резултата от моделите, тогава тази топлинна вълна не би трябвало да се случи."

Геерт Ян ван Олденборг, изследовател на климата в холандската национална метеорологична служба, казва, че рекордната северноамериканска жега е "разклатила убежденията на много климатични изследователи". "Тя показва, че допускането, което имахме за това как топлинните вълни реагират на постепенно увеличаване на глобалното затопляне, може да не е правилно", изтъква той.

Ван Олденборг е съръководител на група учени в областта на световния климат, които заключиха този месец, че северноамериканската гореща вълна би била „практически невъзможна“ без промените в климата, причинени от човека. Сега той и колегите му планират по-широко проучване, което ще разгледа дали има доказателства, че климатът всъщност започва да се променя по нелинеен начин. Възможно ли е например промените в глобалните течения или миграцията на сушавите зони да предизвикат промени, които все още не разбираме?

Тази работа е забележителна, като се има предвид ролята на научния феномен, който изследователи като историка от Харвард Наоми Орескес наричат "​​уклон към най-малката драма" (ESLD). Учените по климата са безмилостно обвинявани в разпалване на страх и алармизъм. Но както Орескес и нейните колеги пишат в изследване от 2012 г., „основните научни ценности на обективността, рационалността и безпристрастността“ доведоха до консервативни прогнози за въздействието на климатичните промени, дори в оценките на IPCC.

Това не спря изучаването на изключително драматични концепции като „повратни точки“, или прагове, които, след като веднъж бъдат преминати, водят до драстични промени като загубата на ледената покривка на Западна Антарктика или на тропическите гори в Амазония. В действителност, изтекъл проект на новия доклад на IPCC сочи, че той може би обхваща подобни промени по-подробно, отколкото предишните оценки.

Въпреки че, или може би защото, тези сценарии са толкова мрачни, някои от учените, фокусирани върху тях, започнаха да предлагат по-обнадеждаващи идеи.

Логиката на повратната точка означава, че тя също така може да предизвика необратимо настъпление на електрическите автомобили, възобновяемите енергийни източници и други мерки за декарбонизация, казва Тим Лентън, директор на Института за глобални системи в Университета на Ексетър: „Това е блясъкът на надеждата.“

Към юли 2021 г. обаче тя все още изглежда много далечна.