Глобалният дълг трудно ще бъде погасен само благодарение на растеж

През август се навършват 50 години от важно събитие: тогавашният американски президент Ричард Никсън събра своите съветници в резиденцията Кемп Дейвид. Предмет на дискусия не беше война или външна политика.

Те бяха там, за да вземат колективното решение за прекъсване на връзката на долара със златния стандарт - системата, според която правителството на САЩ се ангажира всеки долар да може да се обменя за злато (по курс от 35 долара за унция). Други валути, като например британската лира или германската германска марка, също бяха обвързани с долара.

По онова време това беше шокиращо: златният стандарт беше заменен със система от плаващи валутни курсове, в която доларите вече не бяха гарантирани със злато, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Подробностите за тези извънредни политически обсъждания не са добре известни. Всъщност, докато професорът по право от Йейл и бивш помощник-секретар по търговията Джефри Гартън не публикува книгата си „Три дни в Кемп Дейвид“, нямаше налична изчерпателна информация. Гартън ни е направил услуга с хрониката си, като тя си струва осмислянето сега поне по три причини.

Първо, когато Никсън свиква тази среща, той се бореше с вариант на същия проблем, който измъчва президента Джо Байдън днес: сблъсък между реториката за глобалния статут на Америка (че САЩ лидират) и реалността (че способността на Америка да го прави е ограничена). Гартън казва, че „това е преди всичко разказ за това как САЩ започнаха да преосмислят своята роля в света“.

Второ, този сблъсък между реторика и реалност беше особено изразен през 1971 г. поради ключовия проблем, че Америка просто не притежаваше достатъчно злато, за да удовлетвори доларовите претенции. И това повдигна по-голям въпрос, който винаги преследва финансите: каква е основата, върху която парите си извоюват стойност и доверие?

За да обясним защо, е полезно да започнем с точка, преподавана в Икономика 101. Има по същество два начина за парите и финансовата система да печелят доверие - за съжаление и двата варианта са изпъстрени с недостатъци.

Дейвид Гребер, бивш професор по антропология, описва това добре в книгата си „Дългът, първите 5000 години“. Той отбелязва, че в някои моменти от историята парите са имали стойност или защото са били стока с ограничено предлагане, или са били обвързани с такава. Такъв беше случаят преди 1971 г. със златния стандарт. Това е и принципът, който движи криптовалутите. Предлагането е ограничено или поне така се афишира.

В други случаи в историята обаче стойността на парите зависи от доверието към отделен човек, институция или група. Това е светът, в който живеем сега. „След като глобалната система за кредитни пари беше напълно откъсната от златото, светът навлезе в нова фаза на финансовата история“, отбелязва Гребер. Стойността на долара сега зависи от това дали смятаме, че Федералният резерв ще защити валутата (да речем, чрез ограничаване на инфлацията) и че други инвеститори ще повярват, че може да го направи (т.е. да продължи да купува долари).