Covid показа как да поправим ваксинационната система

Глобалният процес за разработване на ваксини срещу Covid-19 е логистичен и научен триумф. След бавен старт миналата година, седем компании извън Китай са на път да доставят повече от 10 милиарда дози през 2022 г., което изненадва мнозина, които прогнозираха, че това ще отнеме години, пише Брук Мастърс за Financial Times.

За някои от тези компании това е и финансов дъжд. Анализаторската група Airfinity изчисли наскоро, че общите приходи от поставените игли за 2022 г. могат да достигнат 124 милиарда долара, като три четвърти от тях ще отидат при BioNTech/Pfizer и Moderna. Pfizer заяви, че маржът й на печалба от ваксините ще е към 30%, докато Moderna отчете нетна печалба за първото полугодие от 4 милиарда долара при 6,3 милиарда долара продажби, марж от 64 процента.

Междувременно 30-годишното търсене на ваксина срещу малария продължава по по-рутинни и по-малко доходоносни линии за индустрията. Този месец ваксина на GlaxoSmithKline най-накрая спечели одобрението на Световната здравна организация (СЗО). GSK, която казва, че никога няма да си върне близо 1 милиард долара, похарчени за разработването, обеща да достави до 15 милиона дози на цена само с 5 процента над производствените разходи. Масовото производство обаче е на години разстояние. 

Контрастът между ваксините срещу коронавируса и малария подчертава дълбоките недостатъци в системата за разработването им. В сравнение с традиционните хапчета, разработването и производството на ваксини е скъпо. Препятствията във вид на безопасност и ефикасност са високи, защото включват потенциална вреда за здрави хора. Клиентите (предимно правителствата) купуват на едро, а обществеността очаква ниски цени. Има и огромни предимства да бъдеш първи на пазара, възпирайки инвестициите в подобрени или генерични версии.

„Искаме високотехнологични, висококачествени, съвършено ефективни ваксини, които са толкова безопасни, колкото водоснабдяването и на цената на билет за кино, но исторически погледнато ние не сме инвестирали достатъчно“, посочва Джефри Порджес, анализатор в SVB Leerink.

Преди пандемията резултатът беше няколко доминиращи играчи и куп борещи се потенциални конкуренти. Усилията бяха концентрира предимно върху продукти, които могат да се продават в големи количества на богати страни и напредъкът секна. Преди ковид Moderna изкара десетилетие без одобрен продукт. SmithKline Beecham (сега част от GSK) изтегли успешната си ваксина срещу лаймска болест в началото на 2000-те години на фона на нарастващите антиваксърски настроения. Повече от 20 години по-късно случаите на лаймска болест се умножиха до близо 700 000 годишно и Pfizer работи върху нова ваксина, но тя все още се нуждае от допълнителни изпитания.

Правителствената намеса промени уравнението по време на пандемията чрез предоставяне на технологична помощ и договори за предварителна покупка. Десетки компании се включиха или обединиха сили. Но спешната активизация сега не може да компенсира десетилетия пренебрегване, както подчертава сагата Novavax. Компанията от Мериленд се опитваше безуспешно три десетилетия да разработи ваксина. Първата й голяма надежда, ваксина за респираторен синцитиален вирус (RSV), се провали с малко при третата фаза на изпитване, а Novavax не можеше да си позволи нова. В крайна сметка компанията продаде производственото си поделение през 2019 г., за да набере кеш.

С неотдавнашната държавна подкрепа Novavax излезе с ковид ваксина, която е евтина, лесна за транспортиране и не изисква екстремно ниска температура, за да остане ефективна, което е нужно за РНК ваксините на Pfizer и Moderna. Но необходимостта от възстановяване на производствената експертиза забави регулаторните документи на компанията и нейната ваксина все още очаква одобрение от СЗО.

Това означава, че Pfizer и Moderna са далеч напред. И двете компании са подложени на атака, защото продават предимно на държави с високи доходи, които плащат повече. Защитниците им казват, че богатите страни са дали поръчките си първи, а много развиващи се държави предпочитат лесни за разпространение ваксини като тази на Novavax.

Но високите печалби и неравномерното разпределение произтичат от нашата зависимост от частния сектор. Тъй като няма как да разберат дали нова инфекция ще генерира стабилен пазар, компаниите се стремят към висока възвръщаемост за малкото болести, при които има такъв.

Главният изпълнителен директор на Moderna Стефан Бансел твърди, че сега имаме шанс да изградим по-справедлива система. За разлика от традиционните ваксини, които обикновено изискват изграждането на нова производствена линия, РНК ваксините могат да бъдат адаптирани чрез промяна на няколко съставки. „Допълнителните разходи са много по-ниски и вероятността новите ваксини да работят е много по-висока“, казва той. "Ефектът е голям."

Това, което е необходимо сега, е по-последователно финансиране. Вместо да се хвърлят пари при криза, правителствата и международните групи трябва да направят така, че да е по-изгодно за компаниите да покриват развиващите се страни и редките болести през цялото време. По този начин опитът в изследванията и производството ще бъде достъпен, когато целият свят има нужда от него.