Проучване на Сitigroup пък установява, че малко европейски банки представят такава информация. В него се дават само четири такива примера – ABN Amro Bank и ING Group от Нидерландия, Credit Agricole във Франция и Raiffeisen Bank в Австрия.
Но тази липса на способности не спира банките да правят смели обещания. Над 450 институции са се ангажирали с намаляване на емисиите в портфолиата си, включвайки се Глазгоуския съюз за нетна нула. Ангажиментите включват също 50-процентно намаляване на емисиите до 2030 г. и довеждането им до нетна нула до 2050 г.
Но дори и регулаторите в Английската централна банка (АЦБ), един от ранните привърженици на оценката на климатичния риск във финансите по време на управителя Марк Карни, сега изразяват някои съмнения дали това наистина е възможно.
Пруденциалният регулаторен орган на АЦБ подчертава наличието на тези „пропуски в надеждността“ на данните и техниките за моделиране в доклад от миналия месец. Също така от органа не са сигурни дали микропруденциалния подходн на отделните банки или макропроденциалния на цялата система са подходящи за изпълнението на задачата със справяне с климатичния риск.
И въпреки всичко както ЕЦБ, така и АЦБ заплашват с допълнителни капиталови тежести за справяне с климатичните рискове от следващата година. Защо? Привидно така се гарантира, че банките имат необходимата защита от рискове, а не че се правят опити да се управляват кредитите на банките. Засега обаче това наистина по-скоро е наказание за тези, които не са си написали домашното.
Британските банки ще трябва да покажат, че използват преценката, експертизата и инструментите, които имат, за да разберат и управляват климатичния риск. За ЕЦБ стрес теста през 2022 г. наистина е упражнение за това какво е възможно: какво кредиторите могат да направят и какви добри или лоши практики вече съществуват.
И на двата пазара банките, които не полагат достатъчно или никакви усилия ще трябва да се справят с допълнителни капиталови изисквания. Това може и да изглежда несправедливо, а със сигурност е неточно. Но заедно с правителствената политика, финансите са фундаментален двигател на икономиката и това, което се случва в нея.
Това прави банкирането важно. То финансира свят, който – за разлика от метавселената, нямаме друг избор освен да населяваме.


SENSHI 29: Зрелищни нокаути, драматични обрати и силни български победи във Варна
Тийнейджърка скочи от блок в Пловдив
Танкерът "Кайрос" остава блокиран край Ахтопол трети ден
Отбелязваме 116 години от рождението на Никола Вапцаров
Букурещ избира кмет
JPMorgan: Европа има „реален проблем”
Лидерите на Франция, Германия и Великобритания се срещат със Зеленски в понеделник
В Испания и Италия банките са двигател на дълго чакан възход на акциите
Може да видим връщане под 4000 долара за тройунция при златото
С новия дълг не се увеличава производителността, а пада върху младите
Кои китайски марки ще изчезнат от Eвропа?
Kia показа дизайна на бъдещето си
Toyota се завръща във Ф1
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Букурещ гласува в кметската надпревара
САЩ: Гърция е ключов стълб в стратегията на Тръмп
Военните завзеха властта в Бенин
Келлог: Мирното споразумение за Украйна е много близо
Наталия Киселова: Улицата не може да замени парламентарната трибуна
преди 4 години Ще кипи още безсмислен труд ми се струва.Той вече кипи в грандиозни размери покрай цялата шумотевица с тез климатични промени, но ми се струва,че това е само началото...Тъй като работните места в реалната икономика намаляват на запад, ще сътворим ей такива за целите на подобни упражнения... отговор Сигнализирай за неуместен коментар