Проучване на Сitigroup пък установява, че малко европейски банки представят такава информация. В него се дават само четири такива примера – ABN Amro Bank и ING Group от Нидерландия, Credit Agricole във Франция и Raiffeisen Bank в Австрия.
Но тази липса на способности не спира банките да правят смели обещания. Над 450 институции са се ангажирали с намаляване на емисиите в портфолиата си, включвайки се Глазгоуския съюз за нетна нула. Ангажиментите включват също 50-процентно намаляване на емисиите до 2030 г. и довеждането им до нетна нула до 2050 г.
Но дори и регулаторите в Английската централна банка (АЦБ), един от ранните привърженици на оценката на климатичния риск във финансите по време на управителя Марк Карни, сега изразяват някои съмнения дали това наистина е възможно.
Пруденциалният регулаторен орган на АЦБ подчертава наличието на тези „пропуски в надеждността“ на данните и техниките за моделиране в доклад от миналия месец. Също така от органа не са сигурни дали микропруденциалния подходн на отделните банки или макропроденциалния на цялата система са подходящи за изпълнението на задачата със справяне с климатичния риск.
И въпреки всичко както ЕЦБ, така и АЦБ заплашват с допълнителни капиталови тежести за справяне с климатичните рискове от следващата година. Защо? Привидно така се гарантира, че банките имат необходимата защита от рискове, а не че се правят опити да се управляват кредитите на банките. Засега обаче това наистина по-скоро е наказание за тези, които не са си написали домашното.
Британските банки ще трябва да покажат, че използват преценката, експертизата и инструментите, които имат, за да разберат и управляват климатичния риск. За ЕЦБ стрес теста през 2022 г. наистина е упражнение за това какво е възможно: какво кредиторите могат да направят и какви добри или лоши практики вече съществуват.
И на двата пазара банките, които не полагат достатъчно или никакви усилия ще трябва да се справят с допълнителни капиталови изисквания. Това може и да изглежда несправедливо, а със сигурност е неточно. Но заедно с правителствената политика, финансите са фундаментален двигател на икономиката и това, което се случва в нея.
Това прави банкирането важно. То финансира свят, който – за разлика от метавселената, нямаме друг избор освен да населяваме.


Треньорът на България: В живота има по-стойностни неща от една загуба или победа
Седмичен хороскоп 28 септември - 4 октомври 2026
Нов крах за националите по футбол! Загубиха за първи път в историята си от Люксембург
Трима са пострадалите при катастрофата на автобус във Варна
Хандбалният Спартак започна сезона с победа над шампиона
Когато магазинът още не знае какво му трябва, AI може да го предвиди
Фабрики за фалшиви цигари наводняват Европа
Ниското ниво на Рейн принуждава индустрията да се адаптира
Bentley представи първия си електромобил - луксозен SUV с мериносова вълна
Лула забранява онлайн хазарта на фона на рекордни дългове в Бразилия
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Шампион във Формула 1 се сдоби с най-скъпото Bugatti Veyron
Всъдеходите с най-скъпи разходи за ремонт
Защо малкият пробег на автомобила може да бъде капан
Абсурдите на пазара в Иран и държавната автомобилна лотария
Ердоган: Принципът "силният над слабия" влияе все повече върху международните отношения
9 модни находки, които ви състаряват – ето с какво да ги замените
Пълнолуние в Овен – как ще се отрази на всяка зодия
Какво стои зад необичайната смърт на стотици малки китове в Патагония?
преди 4 години Ще кипи още безсмислен труд ми се струва.Той вече кипи в грандиозни размери покрай цялата шумотевица с тез климатични промени, но ми се струва,че това е само началото...Тъй като работните места в реалната икономика намаляват на запад, ще сътворим ей такива за целите на подобни упражнения... отговор Сигнализирай за неуместен коментар