Американската икономика днес - силно вълнуваща, но и трудна за разчитане

Това възможно психологическо обяснение обаче е само предчувствие: нямаме много данни за това как времевият хоризонт на потребителите може да се е променил в по-широк смисъл. И това ни води до друг важен момент: икономистите и регулаторите трябва да надградят своите системи за следене на икономиката точно сега, за да съчетаят количествената и качествената перспектива.

Това няма да е лесно. Обикновено икономистите се опитват да прогнозират бъдещето, като събират купища данни за близкото минало, търсят корелации и след това екстраполират напред. Често това работи добре. Въпреки това, ако поведението на потребителите се променя, миналото може да не е добър ориентир за бъдещето; в такива моменти трябва да погледнем дърветата, за да се изградим общат картина на гората.

Събитията, довели до световната финансова криза, дават един пример защо това има значение. Преди 2008 г. финансовата индустрия оценяваше нискококачествените ипотеки, използвайки исторически данни за дефолтите на потребителите. Това звучеше разумно.

Имаше обаче уловка: в началото на 21-и век отношението към дълга се промени. По-специално, когато потребителите свършваха парите в края на 20-и век, те обикновено първо просрочваха задълженията по кредитните си карти, след това автомобилните си заеми и накрая ипотечните си кредити. Но в първите години на 21-ви век настъпи фина културна промяна, която обърна тази последователност, водейки до необслужване първо на жилищните заеми.

Беше трудно да се види тази промяна от разстояние; тя можеше да се констатира само отблизо. Дори на икономистите и анализаторите им липсваше тази перспектива. (Забележително изключение бяха хедж фонд трейдърите, представени във филма „Късият залог”, базиран на действителни събития, които срещнаха танцьорка на пилон във Флорида с нискокачествен заем и получиха усещане за това, което се случва.) В резултат на това моделите се объркаха по начин, който беше трудно да се забележи.

Днес вероятно са в ход други фини културни промени. Така че отново има крещяща нужда икономистите да погледнат от друг ъгъл. Някои институции се опитват да направят това: Английската централна банка (АЦБ), например, използва етнолози, за да получи доказателства на терен за икономическите условия.

Отделно, някои икономисти разширяват източниците на данни, които използват: Алберто Кавало, професор по икономика от Харвард, наскоро използва онлайн данни за цените в реално време за проследяване на инфлацията по начин, който е много по-навременен и точен от официалните индекси на потребителските цени.

Но много повече може, и трябва, да се направи. Колкото повече различните сигнали от данните изпращат противоречиви съобщения, толкова по-важно става да се комбинира общата картина с погледа отблизо. Рядко състоянието на американската икономика е било толкова вълнуващо, но и толкова трудно за разчитане.