Фед поиска малко повече инфлация, а получи много повече

Към август 2020 г. Фед стана нетърпелив спрямо ниския процент на инфлация от годините на Бен Бернанке и Джанет Йелън. Председателят Джером Пауъл нарече ниската инфлация - която бе средно 1,7% през предходното десетилетие, само с 0,3 пункта под целта на Фед - основното икономическо предизвикателство на нашето време. Така Фед заложи на нов монетарен режим, за да повиши инфлацията. Той сработи. Това не е първият път, когато централна банка иска малко повече инфлация, а получава много повече. 

Миналата година, като пореден прецедент, Фед гласовито и категорично одобри взрив на федералните разходи. Конгресът бързо се съгласи. Федералните разходи се увеличиха от средно около 21% от брутния вътрешен продукт през предходното десетилетие до повече от 30% през фискалните 2020 и 2021 г. Националният дълг спрямо БВП нарасна от 79% през 2019 г. до повече от 100% днес. Най-тревожното е, че Фед финансира фискалното разточителство, изкупувайки повече от половината от държавните ценни книжа, емитирани тази година. Наречете го монетарна доминация.

В скорошно изслушване пред Конгреса Пауъл даде да се разбере, че е изненадан и обезпокоен от средносрочната траектория на инфлацията. На заседанието си тази седмица Фед изглежда е готов да се откаже от своите приоритети.

Постигането на меко икономическо кацане на този късен етап е трудно. Ако единствената задача на Фед беше да понижи инфлацията, той незабавно щеше да намали покупките на активи и да започне да повишава лихвите. Но един сериозен цикъл на затягане вероятно ще причини нарастване на волатилността на пазара и преоценка на активите. Властите не изразяват много загриженост относно финансовите ексцесии, балони или финансови дисбаланси. Дано са прави. Очаквам напрежението между целите на Фед за ценова и финансова стабилност да бъде облекчено през новата година.

Пълното спиране на QE - дори преди няколко тримесечия - щеше да сложи похлупак върху инфлацията и би позволило по-премерен път на вдигане на лихвите. Фед сега има по-малко свобода, за да предпази икономиката от опасности. Ако Фед не действа с необходимите бързина и умения, инфлацията - най-регресивният данък от всички - ще нанесе допълнителна вреда, особено на най-бедните. Ако централната банка влезе в мащабен, неочакван цикъл на покачване на лихвите, същите здраво работещи американци ще понесат тежестта на икономическото забавяне.

Икономиката - и страната - са в критична точка. Най-голямата грешка от всички обаче е да се подценяват силните страни на Америка. Икономическата и политическата системи на САЩ често се представят по-добре, отколкото изглежда. Понастоящем първото задължение на монетарните власти е да осигурят връщане към ценовата стабилност.