Външните заплахи на Путин прикриват слаба вътрешна позиция

Поради тази причина не е във възможностите на Америка да предостави на Русия стабилната „сфера на влияние“, която Путин изисква. Корумпираните автокрации, които Кремъл предпочита в периферията си, са по своята същност нестабилни поради социалната съпротива, която пораждат. Именно народен бунт свали корумпираното проруско правителство в Украйна през 2013-14 г.

Неудобно за Кремъл, той трябваше да изпрати войски, за да помогне за потушаване на бунтовете в съседен Казахстан - в самото навечерието на преговорите между САЩ и Русия. Казахстан е страна, в която средният доход е около 570 долара на месец, но където семейството на Нурсултан Назарбаев, който управляваше страната от 1991 до 2019 г., е придобило чуждестранни имоти на стойност най-малко 785 милиона долара.

Вълненията в Казахстан може да са свързани с междуособици в управляващите кръгове. Но този вид проблеми са присъщи на корумпираните автокрации. Ако богатството се разделя като част от системата за разграбване, всеки намек за промяна в лидерството създава нестабилност. Тази дилема също може да изглежда позната на Путин.

Казахстан не е единствената част от близката чужбина на Русия, която се тресе. От откраднатите избори в Беларус през 2020 г. насам Александър Лукашенко, постоянният диктатор, жестоко репресира вътрешната опозиция. Сега Кремъл трябва да подкрепя правителствата на Казахстан и Беларус, като същевременно заплашва да нахлуе в Украйна.

Тези проблеми си струва да се помнят на фона на цялото говорене за силата на позицията, с която Русия влезе в преговорите тази седмица. В действителност съвременна Русия е опасно близо до възпроизвеждане на ситуацията на Съветския съюз, който поддържаше съседите си „приятелски настроени“, като ги сплашваше или нахлуваше в тях.

Една кратка победоносна война може да даде временен тласък на Путин. Но нахлуването в Украйна през 2022 г. в крайна сметка няма да осигури оцеляването на путиновата системата, както нахлуването в Чехословакия през 1968 г. не гарантира оцеляването на Съветския съюз. Всъщност в дългосрочен план атака срещу Украйна реално би влошила дилемата за сигурността на Русия и би отслабила вътрешното положение на Путин. Ако войната се проточи, руските жертви ще се увеличат. Конфликтът също така би източил икономиката и би увеличил изолацията на страната.

Освен това една руска атака срещу Украйна ще придаде на НАТО подновено чувство за цел и може да предизвика разширяването на алианса, от което Русия именно се оплаква. Финландия и Швеция обсъждат присъединяването си, защото са разтревожени от все по-заплашителния език и поведение на Москва.

Дори ако Русия успее да наложи марионетен режим в Киев, споменът за агресията на Москва ще даде исторически тласък на украинския национализъм, бетонирайки емоционалното разделение между Русия и Украйна, което Путин счита за мерзост. Като цяло, това би било странна победа за Кремъл.