Проблемът за по-бедните страни е, че по-строгата, но все пак стимулираща политика на САЩ, може да им създаде проблеми. Както Световната банка отбелязва в последната си прогноза за глобалната икономика, по-строгата парична политика на САЩ вероятно ще влоши и без това лошата перспектива за развиващите се икономики.
По-бедните икономики имат проблеми да се възстановят толкова бързо, колкото развитите, като не се радваха на същата степен на доверие и достъп до пазара, за да вземат свободно заеми, за да защитят населението си в ранните етапи на пандемията. Без финансова устойчивост и щедри системи за социално осигуряване спадът в нововъзникващите икономики беше по-упорит, а възстановяването - по-слабо. Перфектната буря беше завършена от трудностите, пред които са изправени тези икономики при получаването на достъп до ваксини и при доставянето им на своето население.
Двете десетилетия, в които стандартът на живот в развиващите се икономики наваксваше този на по-богатите им братовчеди, вече приключиха. Световната банка изчислява, че реалните доходи в 70% от развиващите се икономики ще растат по-бавно от тези в развитите между 2021 и 2023 г.
Слабостта по време на пандемията също така е вероятно да остави много по-големи и по-трайни белези. В сравнение с (макар и оптимистично) предположение за липса на белези в богатите страни, Световната банка изчислява, че възстановяването в по-бедните страни ще спадне с почти 6 процента спрямо очакванията преди пандемията. Това допълнително ограничава способността им да обслужват дълговете си, които са се повишили с 10 процентни пункта от националния доход от началото на пандемията, според МВФ. Това вероятно ще доведе до трудно приземяване, дългов стрес и социално недоволство в по-слабите икономики.
Всичко това може да се влоши от възможността Фед да натисне спирачките по-силно от очакваното тази година, разтърсвайки пазарите и затягайки глобалните монетарни условия. В нещо като подценяване президентът на Световната банка Дейвид Малпас каза, че перспективите през 2022 г. „едва ли ще бъдат благоприятни за развиващите се страни“.
Развиващите се икономики са изправени пред различни условия. Китай разполага с достатъчно фискална огнева мощ, за да предпази икономиката си в краткосрочен план, дори ако това е за сметка на отдавна необходимото ребалансиране. Турция е отличен пример за страна, уязвима на шок. Високият публичен и частен дълг наред с малкото доверие в икономическите й институции е токсична смесица. Държавите в подобна позиция вече станаха свидетели на бягство на капитали и са изправени пред заплахата от порочен кръг от отслабване на перспективите и повишена уязвимост.
Перспективите са лоши. Световната банка очаква 40% от развиващите се икономики все още да имат национален доход под нивото от 2019 г. през 2023 г. Това са условия, които вероятно ще доведат до плащане на сметката тази година.


Дара получи пожизнен семеен билет за музеите и археологическите обекти в Бургаско
Кючек и гюбеци под паметника на Асеневци в Търново взривиха социалните мрежи
Жулиен Риков преди SENSHI 33: В най-добрата си форма съм, не вярвам в късмета на ринга
Новите електрически влакове на БДЖ тръгнаха от днес
Швеция проверява бюджета, за да гарантира правилното харчене на средствата
Т. Панайотов: Роботите ще поставят на изпитание социалния конструкт
Батериите подготвиха България, но идва тестът с АЕЦ „Козлодуй“
Голямата тема с бюджета на Америка
Uber и китайската Pony AI ще пуснат над 2000 роботаксита в Европа
Най-продаваният Opel в историята стана на 35 години
Ретро Lambo и Porsche от Louis Vuitton – най-големите хитове на Monterey Car Week
Никола Цолов ще тества болид от Формула 1 в края на месеца
Популярен аргумент срещу електромобилите беше разбит
Това е единственото BMW 8-Series E31 с дизелов двигател
Друсат гюбеци пред паметника на Асеневци във Велико Търново, кметът ги подхвана (ВИДЕО)
Дигитално поколение: 18-годишните прекарват поне 4 часа онлайн
Да "стъпиш в обувките" на космонавт: Български ученици с медали от лагер в Турция
Унгария поставя под съмнение руското разширяване на АЕЦ заради Дунав
преди 4 години а добър ден... нали това е целта на тази политика! Ако целта на количествените улеснения бяха за балансиране на системата, тогава щяха да ги наливат диектно в потреблението, а не като грантове и преференциални заеми на наши хора! отговор Сигнализирай за неуместен коментар