Монетарната политика разширява пропастта между богатите и бедните страни

Началото на тази година е зловещо ехо от 2021 г. Нов вариант на коронавируса причини скок в инфекциите във всички части на света, застрашавайки икономическите перспективи за настоящата година. Но вместо повторение на тежките спадове, който видяхме през 2020 г., перспективите са висока глобална инфлация и покачващи се лихвени проценти, със сериозни рискове за по-уязвимите развиващи се икономики, пише Крис Джайлс за Financial Times.

Миналата година показа, че развитите икономики са по-устойчиви от очакваното на Covid вълните дори без ефективни ваксини. Алфа вълната беше ужасяваща за здравето на хората, но едва засегна глобалното възстановяване. С повече монетарни и фискални стимули, отколкото се оказа необходимо, резултатът беше прекомерно търсене и инфлация.

Преминаването през омикрон би трябвало да е по-лесно. Броят на случаите в световен мащаб е на рекордни нива, но броят на смъртните случаи все още е нисък. Ваксините се оказаха ефективни за предотвратяване на сериозни заболявания, а и обществата имат по-голям имунитет от предишните вълни, така че развитите икономики би трябвало да могат по-добре да се адаптират. Въпреки тези добри новини прогнозите на МВФ, ОИСР и Световната банка - които предполагат, че развитите икономики могат да се върнат към икономическото производство отпреди пандемията без никакви дългосрочни щети - вероятно ще се окажат твърде оптимистични.

Високата инфлация показва, че е имало проблеми с веригите за доставки, свързани с поддържането на гореща икономика миналата година, както и по-малко работници, търсещи работа, а двете години на слаби инвестиции ще попречат на икономиките да постигнат подобрения в производителността, които насърчават неинфлационния растеж.

Следователно най-голямата опасност за 2022 и 2023 г. все още е инфлацията от търсенето, надвишаващо наличното предлагане. Темповете на инфлация ще спаднат през втората половина на годината, тъй като някои от големите покачвания на цените през миналата отпадат от сравненията на годишна база, но основният риск за световната икономика е, че темповете остават твърде високи.

Федералният резерв отговаря със закъснение на тази заплаха в САЩ, където тя е най-голяма, като отбелязва, че може да се наложи да повиши лихвените проценти от сегашния нулев долен праг „по-рано или с по-бързи темпове“, отколкото ръководителите му първоначално смятаха. Много информирани наблюдатели сега очакват четири повишения от по четвърт пункт тази година заедно с продажбата на известно количество държавни облигации от страна на Фед.

По-строгата парична политика обаче не трябва да се бърка със силно рестриктивната монетарна позиция. Номинална лихва от 1% все още би стимулирала търсенето, особено при инфлация, която вероятно ще бъде много над целта на Фед от 2% до края на годината.