Основната лихва на Фед е свидетелство за нагласата му

Важно е, че днешните прекъсвания на доставките вече продължават по-дълго от петролните ембаргота от 1973-74 г. и 1979 г. взети заедно, а веригите за доставки все още остават затлачени. Забележително е как инвеститорите, и в не по-малка степен Фед, омаловажават едно от най-значимите икономически събития в историята на САЩ.

Независимо дали предлагането е ограничено, или търсенето е твърде силно, инфлацията просто отразява търсене, по-голямо от предлагането за продължителен период от време. Урокът на Волкър, начело на Фед беше, че централната банка има ограничени възможности да увеличи предлагането на стоки или труд, така че единственият начин да потуши инфлацията е да повиши лихвените проценти достатъчно, за да унищожи търсенето и да предизвика рецесия.

Въпреки уроците от миналото Фед в момента вярва, че може да осигури така нареченото „меко приземяване“ на икономиката – т.е. инфлацията да се върне към по-благоприятни нива без рецесия и без това да навреди на силния пазар на труда в САЩ. Оптимизмът на Фед предизвика дискусия дали ще настъпи рецесия, или не.

Този текущ дебат за твърдо или меко кацане обаче изглежда фалшива дихотомия. Трети възможен резултат може да е следният: Фед не действа достатъчно енергично, за да предизвика каквото и да е охлаждане на номиналната икономика и инфлацията продължава по-дълго от настоящия консенсус.

Пазарите изглежда обмислят този трети вариант. Кривата на доходността при държавните ценни книжа (ДКЦ) между 3-месечния и 10-годишния матуритети е най-стръмната от седем години, като инвеститорите искат повече възвръщаемост за държане на дългосрочен дълг. Подобно изправяне на кривата по време на затягане на паричната политика говори, че Фед губи, а не печели доверие в борбата си с инфлацията.

Комбинацията от плах Фед, значителна инфлация и загърбването от инвеститорите на традиционните проинфлационни активи изглежда представлява инвестиционна възможност.

Въпреки че инвеститорите донякъде гравитираха към традиционните хеджове, като индексирани с инфлацията ДКЦ и фондове в недвижими имоти, те като цяло запазват ниски тегла на активите, които печелят най-много от инфлацията: енергия, материали, индустриални акции, дългове с по-ниско качество, суровини и свързаните с тях държави, злато и реални активи като дървесина, земеделска земя и тръстове, които предлагат доходи от права на собственост върху ресурси.

Федералният резерв иска да гледат на него като на съвестен борец с инфлацията, но изключително отрицателната му реална лихва сочи друго. Въпреки реториката на Фед, той е това, което реалният лихвен процент по федералните фондове казва, че е.