Рискът от стагфлация се запазва на фона на забавянето на ръста на икономиката в световен мащаб, пише в последния си доклад Световната банка. Заради водените военни действия в Украйна цените на суровините остават високи и това подклажда инфлацията. Така две години след пандемията от коронавируса, която предизвика рецесия в световен мащаб, сега светът е изправен пред риск от стагфлация - феномен, който световната икономика не познава от 70-те години на миналия век, а много страни по света няма да успеят да избегнат рецесията, посочват авторите на доклада.
Очакванията на институцията са ръстът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) да се забави от 5,7% през 2021 г. до 2,9% през тази. Това е съществено намаление спрямо предходната прогноза, направена през януари, която също сочеше забавяне на растежа, но до 4,1%. Освен ускоряващата се инфлация и войната в Украйна, причина за това сериозно орязване на прогнозата е и политиката на централните банки, които започнаха да увеличават основните лихвени проценти.
Данните за България също са ревизирани надолу и прогнозата сочи, че през тази година ръстът на БВП ще бъде в рамките на 2,6%, или понижение от 1,2 пункта спрямо прогнозата, направена през януари. Световната банка обаче предвижда след това ускорен растеж на българската икономика - до 4,3% през 2023 г., или с 0,7 пункта по-високо спрямо януари.
Руската инвазия в Украйна предизвика хуманитарна криза и забавя икономическия растеж в Европа и Централна Азия, както и провокира геополитическа нестабилност в световен мащаб, пише още в доклада. Водените военни действия сриват икономиката на Украйна - в някои региони инфраструктурата и предприятията са напълно разрушени, а износът на страната е блокиран. В същото време западните санкции започват да тежат и на руската икономика и активността също започва да се свива.
В съседните на двете воюващи държави региони също изпитват затруднения, свързани с ограничените търговски отношения, отрязаните транзитни пътища и намаляването на финансовите трансакции. В допълнение Русия спря директните газови доставки за България заради отказа на страната ни да плаща в рубли, припомнят още от Световната банка.
Заради руската военна офанзива украинската икономика ще се свие с 45%, а украинците, живеещи с под 5,50 долара на ден, което е линията на бедността на ООН, ще се увеличат от 2% до 20% от населението. Световната банка засега запазва своите очаквания за ръст на БВП на Украйна през 2023 г., макар и в рамките на 2,1 на сто. През 2024 г. се очаква икономически растеж от 5,8 на сто.
Руската икономика също се очаква да запише спад тази година - от 8,9%, отчитайки силно намаление на вътрешното потребление и на износа. БВП на страната ще продължи да намалява и през 2023 г. - с 2%, заради петролното ембарго, което наложи ЕС.
Заради военните действия още четири държави в региона очакват свиване на БВП през 2022 г. - Беларус, Киргизстан, Молдова и Таджикистан.
Инфлационният натиск в Европа и Централна Азия се засилва и през април инфлацията в региона се ускори до над 12 на сто. Това е най-бързият ръст от 2008 г. насам въпреки затягането на монетарната политика в държавите от региона през 2021 г. Високите енергийни сметки влияят директно върху износа и тежат на текущата сметка, особено за държавите, които са зависими от вноса на енергийни суровини.
В някои държави високата цена на енергийните продукти предизвикват и значими фискални разходи, защото правителствата предоставят подкрепа за бизнеса и домакинствата.
Прогнозата на Световната банка е, че производството в Европа и Централна Азия ще се свие с около 3% през 2022 г. като следствие от войната в Украйна. Няма перспектива за преустановяване на военните действия, като те се съсредоточават в източната част на Украйна и това ще поддържа нестабилността в региона през следващите месеци.
Продължаващите санкции срещу Русия и Беларус също ще тежат на развитието на региона.
Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-сериозни са рисковете за икономиката на региона, пише още в доклада на Световната банка. Те са свързани основно с увеличаване на задлъжнялостта и ускоряващата се инфлация. Съществените макроикономически буфери на Русия се топят и това поставя в риск банковия сектор, а западните санкции могат да предизвикат невъзможност за функциониране на вътрешния финансов пазар и по-сериозна макроикономическа нестабилност.


Черно море потопи ЦСКА в дъжда на "Тича"
Скоро: Озоновата дупка ще изчезне непълно
Тъжна вест! Почина един от най-големите архитекти в историята
Какво време ни очаква в неделя?
Внимание! Чакат ни мощни магнитни бури в следващите дни
Кой ще замести Хасет в Белия дом, ако стане шеф на Фед
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
„Байерн” надигра „Щутгарт” с хеттрик на Кейн
Божидар Божанов: По всичко изглежда, че провокаторите са действали с МВР
Разходите за заплати нарастват с около един милиард евро
Румен Петков: Омразата тръгва от парламента