Светът все още се нуждае от Световната търговска организация

Скорошната маратонска министерска среща на Световната търговска организация (СТО) вдъхна малко живот в международната търговска система. Организацията прогласи пакет от сделки, включително частичен отказ от патентите за ваксини срещу ковид и съкращения на субсидиите за риболов; в тях липсваше много истинско съдържание, въпреки че тяхното въздействие зависи от прилагането им. И все пак СТО в много отношения остава „на системи“. Поддържането й жива е важно; ако не съществуваше, светът щеше да се наложи да я измисли - което би било много трудно днес. Всъщност, с мултилатерализма под такова напрежение и при умножаващите се проблеми с управлението на глобалните обществени блага, СТО днес може би е необходима дори повече, отколкото когато беше създадена през 1995 г., пише Financial Times в редакционен коментар. 

Глобализацията, чийто двигател беше СТО, спря. Глобалната финансова криза беше последвана от популистка реакция срещу отворените граници. Избирането на Доналд Тръмп доведе до търговска война на САЩ с Китай. Пандемията затвори границите, подкопа световната търговия и накара компаниите да преразгледат аргументите за разширени вериги за доставки.

Това прави вероятността от по-нататъшни големи кръгове на либерализация на търговията в обозримо бъдеще почти несъществуваща. Всъщност предпочитанията за това как да се регулират някои от днешните основни области на растеж, като дигиталните услуги, се различават толкова много по света, че е трудно да се види основа за споразумение за глобални правила.

И все пак отворената търговия си остава толкова важна за глобалния просперитет и има толкова много въпроси, които страните трябва да решат, че форум като СТО все още може да играе ключова роля. Един пример, въпреки оскъдността на последната сделка, е ограничаването на субсидиите за риболов, които унищожават световните рибни запаси. Друг пример е политиката в областта на климата. Механизмът за определяне на въглеродните граници, прилаган от ЕС - налагане на мита върху вноса, когато производителят не плаща цена за вредните си емисии - неминуемо ще доведе до спорове кои мита са легитимни и кои са протекционистки. Без начини за разрешаване на споровете могат да възникнат търговски войни.

Нгози Оконджо-Ивеала, енергичният генерален директор на СТО, заслужава голяма похвала, че поддържа сърцето на организацията биещо. Бъдещото й здраве и жизненост обаче ще зависят от националните правителства – и преди всичко от това дали САЩ, движеща сила в създаването й, и Китай, един от основните й бенефициенти, виждат полза в съществуването на организацията.

Въпреки че твърди, че САЩ са се ангажирали отново със СТО, администрацията на Байдън не направи много, за да обуздае атаките срещу нея от годините на Тръмп. Белият дом няма голям апетит за нови търговски инициативи, за които знае, че биха били политически обременителни; подходът му към търговията е олекотена версия на слогана „Америка на първо място“. Ключов тест ще бъде дали администрацията е готова да се включи продуктивно в дискусиите, договорени неотдавна, за осигуряването на функциониращ механизъм за разрешаване на спорове до 2024 г. - тя направи съществуващата комисия безполезна, като отказа да позволи назначаването на нови членове.

Китай, чието присъединяване през 2001 г. трябваше да бъде доказателство за стойността на СТО, при Си Дзинпин разгърна политики, които противоречат на принципите на свободната търговия. Междувременно Индия изглежда по-склонна към специални молби и изявяване като лидер на развиващия се свят, отколкото към истинска ангажираност.

Това отваря възможност за ЕС да установява стандарти в областта на свободната търговия. Той обаче е ограничен откъм това, което може да постигне без подкрепата и ангажираността на други големи търговски сили. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е, че междувременно СТО може да бъде запазена като дискусионен форум и - с късмет - арбитър на спорове. Следващото поколение политически лидери може един ден да преоткрие значението й.