Лидерите на еврозоната тласкат ЕЦБ в мътни води

ЕЦБ може да взема решения само в рамките на тази неясна архитектура; и докато някои решения са по-лоши от други, всъщност няма добри. Правителствата, от друга страна, биха могли да прояснят нещата - и трябва. Именно те в момента прехвърлят дълбоко политически въпроси около държавния дълг на ЕЦБ. Те трябва да решат коя държава има стабилни държавни финанси чрез колективна преценка.

Когато правителствата на държавите членки решат, че дадена страна поддържа стабилна фискална политика, ЕЦБ може да следва мандата си без да навлиза във фискалната територия. Ако те сметнат, че съответната страна не прилага такава фискална политика, ясно кой е взел това решение и защо, и кой носи отговорност за последствията.

В този случай спредовете могат да бъдат адресирани само чрез програмата за преки монетарни транзакции, която беше стартирана по време на дълговата криза от 2012 г. Това включва изкупуване от ЕЦБ на държавния дълг на дадена държава на вторичните пазари - стига тази страна да се е съгласила на спасителен пакет от Европейския механизъм за стабилност и на строги изисквания за реформи.

Адресирането на въпроса със спредовете е в личен интерес на правителствата: колкото по-високи са спредовете, толкова по-трудно ще бъде да се съчетае целта за намаляване на дълговите съотношения с поддържането на високи нива на инвестиции. Нарастващите лихвени плащания оставят по-малко пари за публични инвестиции. Увеличаването на разходите за финансиране намалява броя на печелившите частни инвестиции.

Следователно правителствата не би трябвало да имат интерес да поддържат високи  спредове, освен като дисциплиниращи средства, насочени към специфично лошо поведение - функция, която те все още биха могли да изпълняват, ако използването на инструмента срещу фрагментиране зависи от стабилните държавни финанси.

Критерий, който правителствата биха могли да използват за оценка на фискалната политика, е първичният баланс - разликата държавните приходите и разходи преди лихвите. По дефиниция първичното салдо не се влияе от монетарната политика. По този начин една държава може например да получи одобрение за фискалната си политика от другите страни, ако има първичен баланс, който е вероятно да доведе до намаляване на дълга й.

Правителствата охотно подчертаха гъвкавостта на Пакта за стабилност и растеж като предимство. Гъвкавостта трябва да гарантира, че държавите не са стегнати с прекалено рестриктивен корсет от фискални правила, неподходящи за техните обстоятелства. Това звучи добре на теория. Но на практика стратегическата неяснота от страна на фискалните власти означава, че ЕЦБ е изправена пред политически решения - такива, които тя не трябваше да взема, ако правителствата бяха изиграли своята роля.