Лидерите на еврозоната тласкат ЕЦБ в мътни води

Докато Европейската централна банка се готви да пусне важен нов инструмент за справяне със заплахата от фрагментация на финансовите пазари в еврозоната, правителствата все още изглежда, че просто гледат отстрани, пише за Financial Times Филипа Зигъл-Гльокнер, основател на макрофинансовия аналитичен център Dezernat Zukunft.

Според нея обаче това е грешка и тласка централната банка към тъмна политическа територия, рискувайки доверието в нея. Това може също така да доведе до още едно загубено десетилетие, белязано от недостатъчни инвестиции, стагнация и нарастващи икономически различия между държавите членки.

Механизмът на ЕЦБ за закупуване на облигации, който ще бъде очертан в четвъртък, има за цел да адресира разликата между доходността на германските и други държавни облигации в еврозоната. Такива спредове могат да причинят неравномерна трансмисия на паричната политика.

Да приемем например, че ЕЦБ повиши лихвите с 0,25 процентни пункта и че това води до увеличаване на спредовете между германските и италианските държавни облигации от 1,5 на 2 пункта. Тъй като държавните облигации действат като бенчмарк за целия кредитен пазар, високите спредове биха довели до по-строга паричната политика за италианските кредитополучатели.

Ако ситуацията със спредовете остане неразрешена, провеждането на монетарната политика би довело до инфлационни резултати в Германия и дефлационни в Италия. Това е нежелателно от гледна точка на паричната политика и работи срещу конвергенцията в еврозоната.

Сега да погледнем фискалната политика. По отношение на нея покупките на облигации на ЕЦБ имат два ефекта: единият е сигурен достъп до кредит за съответните правителства, а вторият - по-ниска цена на заемите отколкото иначе. Последното има пряко въздействие върху спазването на европейските фискални правила: по-ниските лихвени плащания означават повече пространство до лимита на дефицита от 3 процента.

По този начин настоящата институционална структура прави водата мътна: за да изпълни мандата си, ЕЦБ трябва да адресира спредовете. Но това има фискални последици. По-специално, при адресирането им, ЕЦБ реално решава кои държави членки да се възползват от привилегията да вземат държавни заеми, при какви условия и на каква цена. Това е дълбоко политически въпрос, по който един технократски орган, неучастващ в избирателен процес, не е подходящ да се произнася.