Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Помагат или пречат технологиите?

Дори екстремните по своите различия позиции за новите технологии могат да се сближат за период от четвърт век

Помагат или пречат технологиите?

Снимка: unplash

Оптимист и песимист се срещат. Оптимистът пита: „Колко време мислите, че ще мине, преди обществото ни да рухне?“ Песимистът казва: „Оф, трудно е да се каже, може би 25 години“.  Оптимистът отговаря: „Обзалагам се на 1000 долара, че няма да се стигне до там“. Песимистът отговаря: Добре, имаме сделка! Ще говорим отново след 25 години - ако все още сме живи“.

Приблизително така е протекал разговорът, който Кевин Кели и Къркпатрик Сейл са провели през 1995 г. Кели е главен редактор на младото тогава технологично списание Wired и все още се е смятал за техноутопист: За Кели технологията е „жив организъм“, който има отговори на повечето световни проблеми.

Къркпатрик Сейл е обратното: през 1995 г. той току-що е написал провокативна книга за лудитите от 19-ти век (лудитите са социално движение от XIX век на английските производители на текстил, които протестират, често унищожавайки механизирани тъкачни станове, обявявайки се срещу промените, предизвикани от промишлената революция.

Смятат, че тези промени ги оставят без работа и ще променят начина им на живот. Въз основа на историята на английските работници, които протестират срещу технологията на индустриализацията, Сейл изведе на преден план модерната революция срещу компютърната ера. Сейл описва компютъра като „дяволско творение“, създаващо неравенство и екологични проблеми.

С други думи: технологичен оптимист и нео-лудит. Прекрасни условия за разгорещено интервю, което се проведе в Ню Йорк през март 1995 г. и доведе до гореспоменатия облог. След като Сейл се аргументира, че обществото е на ръба на колапса, не на последно място заради технологичното развитие, Кели пусна облога: „Обзалагам се, че през 2020 г. дори няма да започнем да виждаме бедствието, което ти пророкуваш", каза Кели.

Сейл се съгласи - какво пък ще загуби, ако оценката му не се сбъдне? След пълния икономически колапс 1000 долара така или иначе не биха стрували много.

Денят на разплатата

Сега изминаха 25 години и това означава: Денят за отплата! Но кой от двамата мъже е прав? Дали технологиите са унищожили обществото дотолкова, колкото бе предсказал Къркпатрик Сейл? Или компютърната ера ни е донесла невъобразим просперитет през последния четвърт век, както бе очаквал Кевин Кели? Решението, както и чековете за по 1000 долара, двамата мъже предадоха на своя общ издател Уилям Патрик. Както се казва в скорошна статия в Wired, не му е било толкова лесно да вземе решение.  Особено не след кризисната 2020 година.

Няма съмнение за това, че нашето общество и цивилизация (както и да ги дефинирате) все още съществуват. И самият факт, че четете този текст на компютъра или смартфона си през интернет или го виждате по телевизията, доказва, че компютърната ера не се е сринала.

Нещо повече, най-забележителното развитие на 21-ви век до момента, а именно бързото развитие на ваксината срещу коронавируса, просто не би било възможно без съвременни технологии, без компютри, генно инженерство и изкуствен интелект. Ако вземете тоталния срив за критерий, оптимистът Кевин Кели ще бъде категоричният победител.

Всъщност облогът беше обвързан с три условия, за които и двамата се бяха договорили и които трябваше да бъдат изпълнени. Преди Уилям Патрик да обяви окончателното си решение в края на миналата година както Кели, така и Сейл отново успяха да представят своите аргументи пред „съдебния заседател“.

Първото условие беше икономическият колапс: Къркпатрик Сейл пророкува, че водещите валути като долара ще бъдат безполезни през 2020 г. Това определено не е така. Доларът все още е сравнително стабилен, както и йената и еврото (който, разбира се, не съществуваше през 1995 г.). И фактът, че глобалната икономика се е възстановила толкова бързо, дори след финансовата криза и световната рецесия през 2008 г., е доказателство за устойчивост. Следователно тук имаме точка в полза на Кевин Кели.

Второто условие беше световно екологично бедствие. Това, за което малко учени са предупреждавали през 1995 г., се превърна в реалност 25 години по-късно под формата на климатичните промени. Дори ако все още не може да се говори за „климатичен колапс“, събитията са тревожни: глобалното затопляне напредва по-бързо от всякога, горските пожари стават все по-чести, милиони растения и животни са застрашени от изчезване.

Технологиите изиграха своята роля в това, както описва Сейл: Повече индустрия води до повече емисии, климатичните системи и центровете за данни се нуждаят от електричество, а компютрите се нуждаят от суровини, някои от които са разрушителни.

В същото време, разбира се, технологията - помислете само за възобновяемите енергийни източници и електрическите автомобили - е начин все още да можем да постигнем договорените климатични цели. И все пак, обяснява Уилям Патрик, вече сме в глобална катастрофа. Точка за Сейл.

Третото условие е конфликтът между бедните и богатите. За Сейл технологиите продължават да увеличава неравенствата между богати и бедни, докато най-накрая се стигне до класова борба. За Кевин Кели, от друга страна, те са причината, която допринесе за това повече хора от всякога да живея в просперитет. Кой е прав? От гледна точка на Уилям Патрик отговорът се крие някъде между двамата:

От една страна, страни като Индия и Китай се възползват от глобализацията и новите технически разработки. От друга страна, социалното разделение в САЩ и напрежението в ЕС показват, че социалната структура в много общества се е пропукала и че социалното неравенство се увеличава и в индустриализираните страни. Така че имаме безизходица.

И победителят е....

Ако съберем отделните точки, бихме имали равен мач. Но песимистът Сейл настояваше в първоначалния бас, че и трите условия трябва да бъдат изпълнени, за да се спечели залога. Тъй като това не е така, Патрик в крайна сметка реши да посочи за победител Кели. Оптимистът спечели: Ура, все още сме живи!

В крайна сметка, разбира се, облогът няма нито научна добавена стойност, нито води до нови познания. Но, както пише Wired, това показва как дори екстремните по своите различия позиции за новите технологии могат да се сближат за период от четвърт век.  

Сейл предвиди дигиталното разделение с анти-компютърните си тези, така да се каже, социалното разделение между свързаните с технологиите и изоставените. Но както пише Wired, Сейл не е „взел предвид човешката изобретателност“, която досега ни е спасявала от опасността да живеем в пещери и да общуваме отново с гълъби. Подобно на унищожаващите машините лудити 150 години преди него, Сейл беше твърде късоглед или просто игнорант, за да предвиди ползите от технологичния прогрес. 

Апропо - игнориране: Сейл не иска да уреди залога си или да дари сумата за хуманно отношение към животните, както бе поискал Кевин Кели. Той не смята себе си за губещ: „Начинът, по който се развиват бедствията, ясно показва, че по-вероятно е светът да следва моите прогнози“. Песимистите очевидно не могат и да губят. Поне в този случай.

По статията работиха: автор Бойчо Попов, редактор Деляна Петкова

Последни новини

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Какво може да научи Clubhouse от TikTok?