Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Данъкът върху богатството не намалява неравенството

Има твърде малко заможни и прекалено много бедни, за да сработи такъв налог

Данъкът върху богатството не намалява неравенството

Снимка: Ройтерс

Най-големият проблем с данъците върху богатството, които са в центъра на дискусиите за икономическата политика през тази година, не е толкова, че са трудни за събиране и потенциално благоприятстват изтичането на капитали. Проблемът е, че те не постигат заявената си цел да намалят неравенството, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

Още по темата
Предложенията за данък върху богатството на кандидатите за президент на САЩ от Демократическата партия Елизабет Уорън и Бърни Сандърс са симптоми на подновен интерес към идеята да се облагат не само доходите, но и състоянието. Може би най-силният аргумент за тази идея бе даден тази година от френския икономист Тома Пикети в новата му книга „Капитал и идеология“. Той иска да използва конфискационно облагане, за да премахне трайната собственост. Дори американските прогресисти не стигат толкова далеч.

Европейският опит показва, че приходите от данъка върху богатството обикновено са разочароващо ниски: Такива данъци са пословични с трудното си администриране и събиране. Това е основната причина повечето страни, които са опитали данъчното облагане на богатството - две дузини през 1985 г. - да го изоставят (Франция е последният пример от 2017 г.) Четирите европейски държави, които все още облагат с данъци богатство - Швейцария, Испания, Норвегия и Белгия - не събират много приходи от това.

Швейцария постига най-високото ниво на приходи - 1,1% от БВП през 2018 г. Данъкът върху богатството там варира от 0,3% до 1% от нетното състояние и засяга средната класа, а не само заможните. Заради високото генериране на приходи Едуард Уулф от Нюйоркския университет избира швейцарския модел и го проектира в САЩ в току-що публикуван работен документ. 

Уулф използва сумата от 121 000 долара като праг на богатството за женените двойки, при който данъкът започва да се прилага. Това е около средната стойност на различните нива, съществуващи в швейцарски кантони, като поставия прогресивната данъчна ставка в диапазона от 0,05% до 0,3%.

При тези условия 44,3% от американските домакинства щяха да платят данъка през 2016 г., който би донесъл 189,3 милиарда долара - 1% от БВП за нея година и около 10,5% от общите приходи от федерални данъци. От политическа гледна точка данъкът би трябвало да бъде претеглен спрямо съпътстващия ефект от увеличаването на данъчната сметка за 15% от домакинствата в САЩ с над 500 долара. А самият данък всъщност се оказва доста неефективен за намаляване на неравенството. Коефициентът на Джини за неравенството в нетното състояние през 2016 г. би се понижил незначително - от 0,883 до 0,8828.

Това е пряко следствие от сравнително малкото приходи, които данъкът би генерирал: той просто не би дал на правителството много пари за преразпределение.

Още по темата
Уулф също е направил изчисления относно данъчното предложение на сенатора Елизабет Уорън, което има повече общо с експроприирането на богатите по модела на Пикети, отколкото с данъка върху богатството в швейцарски стил, който облага хората по равно, дори ако активите им са сравнително малки. От гледна точка на избирателите данъкът на Уорън би бил по-лесен за обосноваване, тъй като само 0,7% от американските домакинства ще го плащат. Освен това той би донесъл приблизително 60% повече приходи от швейцарския данък, или около 303 милиарда долара. Но коефициентът на Джини за неравенството едва би се понижил - до 0,8825.

Коефициентите на Джини за неравенството в доходите също не биха спаднали забележимо, както при швейцарския, така и при данъка на Уорън.

С други думи, оскубването на богатите не би направило много за намаляване на неравенството. Разпределението на събраните приходи би било твърде оскъдно. Въпреки статистически данни за концентрацията на богатството, които Пикети и съмишлениците му икономисти и политици разпространяват, нито само богатите, нито богатите плюс средната класа са достатъчно богати, за да субсидират всички, които са по-бедни, при каквато и да е схема на данък върху богатството, която е едва осъществима политически.

Причината европейските държави до голяма степен да се откажат от данъчното облагане на богатството е, че те използват силно прогресивни данъци върху дохода и високи данъци върху потреблението (минималният данък върху добавената стойност в Европейския съюз е 15%, като средният е почти 22%). Тези данъци са не само по-лесни за събиране: Те също така генерират по-големи приходи за правителствата, помагайки за контролиране на неравенството в доходите - нещо, което всяка европейска държава, която е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, прави по-добре от САЩ. Колкото и ефектни да са предложенията за данък върху богатството в Америка, те няма да бъдат ефективни.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (19)

   1| 2    
1
 
0
 
19
khao до: Бидонойл
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
Тук с много малки изключения важи правилото, че колкото по-високо стои човек в социалната йерархия, толкова и приносът му към обществото е по-голям.
----
абсолютно манипулативно и невярно изказване :) Хората които са допринесли най много за човешкото общество не са стояли никъде в йерархията ти!
Но пък най големите човешки катастрофи са дошли от там !
0
 
1
 
18
преди 7 месеца
Няма профилна снимка
В САЩ 1% от домакинствата притежават 40% от цялото богатство на страната.
Бедните 80% от домакинства - притежават 7%.
Половината домакинства имат средно нетно богатство от $11К (в страна която претендира да е водещата демокрациия и икономическа сила на света и страната с най-добри възможности за всеки).
Това са цифрите, кой както иска да си ги анализира.
Аз само ще кажа моето мнение, че страна която си съсипва средната класа запада. А страните които се развиват, си подкрепят средната класа. Такава страна беше и САЩ, някъде то 1970-80 година. Лакомията на олигархията им и особено на финансовата олигархия ще им изяде главата.
5
 
4
 
17
Бидонойл до: Pyramid
преди 7 месеца
Няма профилна снимка
За да не усложнявам темата гледам да се въздържам от подобни квалификации. Мисълта ми е съвсем друга. Едрият капитал работи не само в полза на собствениците си, но и на обществото. Облагайки го прекомерно, ние намаляваме ползата от него и по-лошо - обръщаме го в бягство от държавата. Това няма как да подобри икономическата ситуация, от което най-много ще пострадат бедните.
2
 
2
 
16
Pyramid до: Бидонойл
преди 7 месеца
Апологети на паразитизма ли надушвам?
9
 
7
 
15
преди 7 месеца
Няма профилна снимка
А защо гледате само неравенството в доходите? Нека видим и какво е неравенството от гледна точка на приноса към обществото. Тук с много малки изключения важи правилото, че колкото по-високо стои човек в социалната йерархия, толкова и приносът му към обществото е по-голям. Най-бедните имат най-малък принос, всъщност никакъв, тъй като на тях трябва да се помага. Следва работническата класа, която допринася единствено с труда си. Над тях е средната класа, тя допринася с труд и инвестиции. Още по-високо са богатите, те допринасят не толкова с труд, но много повече с бизнеса и капиталите си, произвеждат продукт, осигуряват работни места. "Ултрабогатите", както някой ги нарече са на върха в социалната йерархия и логично, техният принос е най-висок. А сега да помислим какво се случва ако започнем да преразпределяме богатствата, вземайки от хората с най-висок принос и давайки ги на тези с най-нисък. Но, вече става късно, нека това да ви е за домашно.

Още от Анализи
Обещано и неспазено: мрачният търговски баланс на Доналд Тръмп