Германия никога няма да бъде лидерът на Европа

Таймингът със сигурност е неудобен. 2020 г. трябваше да бъде моментът, в който Германия да покаже лидерство, тъй като тя поема от 1 юли ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, който е нещо като горна камара в законодателната власт на ЕС. Но се появи вирус, който хвърли света и ЕС в хаос. Докато други европейски държави искат от Германия да поеме отговорност и да покаже солидарност, изглежда, че тя се дърпа, пише Андреас Клут за Bloomberg.

По този начин пандемията от Covid-19 е трагично повторение на евро кризата от миналото десетилетие. Тогава предимно гърците бяха ядосани на стиснатите германци, като дори рисуваха мустаците на Хитлер върху плакати с канцлера Ангела Меркел. Днес бесни са основно италианците и испанците.

Германците от своя страна отново са объркани защо другите са толкова разстроени. По време на кризата с еврото Германия участваше в спасителни програми, въпреки че договорите на ЕС забраняват такива мерки. Това накара немците да се чувстват щедри. Сега те отново помагат на ЕС да праща торби с пари към най-засегнатите от коронавируса държави. Вярно е също така, че днес Германия казва „не“ на корона облигациите - форма на взаимен европейски дълг - точно както тогава отхвърляше „еврооблигациите“. Но като най-големия платец на институциите в ЕС, немските пари все още отиват там, където е необходимо, като германците смятат, че трябва да получат похвала.

Това взаимно неразбиране е потенциална бомба със закъснител, която един ден може да взриви европейския проект. Тя отразява както недостатък в замисъла на европейския проект, така и дефицит в германското политическо съзнание. Това е така, защото ЕС е блок в зародиш. За да продължи да работи, той се нуждае от добър лидер или хегемон. И само една държава е икономически и политически (макар и не военно) достатъчно мощна, за да играе тази роля.

В самата Германия този „дебат за хегемонията“ започна през 2012 г. с есе на германския професор Кристоф Шьонбергер. В международните отношения хегемонът не е сила, която доминира над другите с груба мощ. Tова е по-скоро страна, която използва силата си, за да запази по-голяма система, дори при известна цена за своите по-тясно дефинирани национални интереси - например като кредитор от последна инстанция. Великобритания беше хегемонът по време на ерата на златния стандарт през 19 век. САЩ беше хегемон в Бретънуудската система след Втората световна война.

По същия начин Германия трябва да приеме, че тя е хегемонът на еврозоната и ЕС. Но има един проблем. Европейската интеграция започна през 50-те години на миналия век точно след варварска германска война. От самото начало европейските институции бяха изградени така, че никоя държава, особено Германия, да може да доминира над останалите. Така например Берлин внася 21,4% от капитала на Европейската централна банка, но има само незначително по-голямо влияние в нейния Управителен съвет от Малта, която има принос от 0,1%. В Европейския механизъм за стабилност, спасителния фонд на ЕС, Германия има достатъчно тежест, за да блокира решенията, но не и да ги взема. И така нататък.