Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Инфлацията не е вълна, която вдига всички цени еднакво

Преди тридесетина години в САЩ също е имало няколко месеца на годишна инфлация от над 5%, след което обаче тя се връща към обичайния си темп

Инфлацията не е вълна, която вдига всички цени еднакво

Снимка: Bloomberg

Трудно е да следите новините, без да срещнете плашещи доклади за инфлацията в САЩ. Те често се основават на широки инфлационни мерки като индекса на потребителските цени (CPI), който се повишава с поне 5% на годишна база в продължение на шест последователни месеца от май до октомври, най-дългата подобна серия от началото на 90-те години на миналия век, пише за Bloomberg Нир Кайсар, основател на компанията за управление на активи Unison Advisors. 

Още по темата
Изводът, ако не и изричното послание, е, че цената на всичко се покачва до небето, но това не е съвсем вярно. Зад цифрите на основната инфлация има голямо разнообразие от увеличения на цените. Цените на някои неща, като транспорт и газ, се покачват със значителни темпове. Други, като наемите и медицинските грижи, поскъпват съвсем леко.

Разгледах тези компоненти на CPI, както и храната, облеклото и електричеството, защото за тях има най-дълги исторически данни - от 1936 г., пише Кайсар. Исках да сравня това, което движи инфлацията днес, с предишни инфлационни епизоди. Това, което открих, е, че противно на общото схващане, цените обикновено не се покачват едновременно или с един и същи темп, дори по време на пристъпи на висока инфлация.

Всъщност, с малки изключения, има малка или никаква корелация между годишните темпове на инфлация при седемте компонента, които изследвах. Промените в цените на храните и облеклото изглежда се движат в тандем през повечето време (0,7 корелация) и в по-малка степен същото се отнася за наемите, медицинските грижи и електричеството (0,6 корелация). Но като цяло нарастващите цени в една категория не сигнализират за движение на цените другаде. (Корелация от 1 предполага, че две променливи се движат перфектно в една и съща посока, докато корелация от -1 сочи, че те се движат перфектно, но в обратна посока.) (Нулевата корелация пък показва липса на линейна зависимост между променливите - бел. прев.)

Тази вариация в движението на цените е очевидна по време на най-тежките инфлационни епизоди. Когато цените нарастват от 1945 до 1948 г. след Втората световна война, цените на храните и облеклото се покачват с повече от 10% годишно, докато тези на газа и електричеството почти не помръдват. Имало е по-малко вариации по време на пика на стагфлацията от 1977 до 1981 г., но темповете на инфлация за отделните компоненти са варирали много. Цените на газа скачат с 15% годишно, докато храните и дрехите поскъпват със съответно 9% и 5% годишно.

Тази вариация днес е още по-широка. Годишните промени в транспортните разходи и цените на газа са средно близо 20% през последните шест месеца, докато наемите и медицинските грижи са се повишавали средно само с 1% до 2%. Храната, облеклото и електричеството са по-близо до долния край на този диапазон, като се покачват средно с 4% до 5%.

Това е полезно да се знае, пише Кайсар. То например помага да се фокусира реакцията на правителството. Ако неотдавнашният скок на инфлацията се дължи най-вече на по-високите разходи за транспорт и енергия и в много по-малка степен на храната и облеклото, тогава регулаторите трябва да удвоят усилията си за възстановяване на глобалните вериги за доставка и междувременно да насърчат повече производството на енергия.

Познаването на факторите зад основната инфлация също така помага на дебата дали тя може да се окаже преходна. Доколкото по-високата инфлация се дължи най-вече на пандемичните проблеми с потока от стоки, за разлика от услуги като медицински грижи, които са по-малко зависими от веригите за доставки, тогава увеличението на цените би трябва да се забави с отслабването на Covid. Този вид видимост може дори да успокои страховете от инфлация, което може да помогне за стабилността на цените, като обезкуражава потребителите да пазаруват като за последно в очакване на по-високи цени.

И да, инфлацията все пак може да е преходна. Започвайки през август 1990 г., CPI нараства с повече от 5% на годишна база в продължение на седем последователни месеца и след това за няколко месеца ръстът му постепенно намалява до по-малко от 3%, което е приблизително дългосрочният тренд на инфлацията в САЩ. Това накъде ще се насочи CPI в идните месеци ще бъде показателно, но за по-точна представа сега, погледнете числата зад основната инфлация.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Продоволствената несигурност е по-голям проблем от енергията