Новият френски план за стимули таргетира предлагането, а не търсенето

След като наля десетки милиарди евро в икономиката, за да смекчи ефектите от блокадата вследствие на коронавируса, френското правителство сега планира да инжектира нови стимули за 100 млрд. евро. Тъй като втората по големина икономика в еврозоната е напът да се свие с колосалните 11 процента тази година - и след като възстановяването на региона губи скорост, а единната валута поскъпва спрямо долара - има мощен аргумент за допълнителна фискална експанзия за стимулиране на растежа, пише Financial Times в редакционен коментар.

Освободен от оковите на фискалните правила на ЕС, президентът Еманюел Макрон може да си позволи да бъде смел. На стойност 4% от брутния вътрешен продукт в рамките на повече от две години години, френските стимули са малко по-големи като дял от БВП от германския план, стартиран през юни. В други отношения френският пакет е значително по-различен от приетия от Берлин. Сякаш двете страни са си разменили ролите. Изоставяйки придържането си към ордолиберализма (германският вариант на икономически либерализъм, при който държавата съблюдава пазарът да разкрие потенциала си - бел. прев.), Германия намали данъка върху добавената стойност и предприе директни плащания към домакинствата, за да стимулира търсенето и потреблението - кейнсианският подход, който Франция опитваше в продължение на десетилетия с малко трайни ползи.    

Този път Париж се отклони от прякото стимулиране на потреблението с аргумента, че доходите почти не са се свили по време на кризата благодарение на щедрите субсидии за заетост и достатъчните спестявания на домакинствата. Вместо това Макрон следва програма за структурна реформа под прикритието на стимули. В центъра на плана му е съкращаването на данъци в размер на 20 млрд. евро за френските компании, които почти единствени в Европа трябва да плащат солидни налози според добавената стойност в производството им, наред с тежки социални такси и корпоративен данък. Макрон отдавна иска да облекчи данъчното бреме върху френските компании с надеждата да стимулира инвестициите и създаването на работни места. Сега той има фискалното пространство да го направи.

Стимулите включват също така и около 30 млрд. евро за ограничаване на въглеродните емисии в транспорта, сградите, индустрията и селското стопанство, и за разработването на нисковъглеродни технологии. Това е мащабна програма за публични инвестиции, която трябва да помогне на Франция да изпълни своите климатични цели без да налага наказателни въглеродни данъци, които предизвикаха антиправителствените протести на жълтите жилетки през 2018 г.

И накрая, 35 милиарда евро са заделени за социално и регионално сближаване, като лъвският дял ще отиде за защита на работните места, професионално обучение, чиракуване и субсидии за наемане. Франция ще поддържа схемата си за обезщетяване на временно съкратените заради коронавируса работници в продължение на две години, но я ограничава до сектори, все още силно засегнати от изискванията за социално дистанциране, и я свежда до субсидии за непълно работно време, което може да помогне да се избегне проблемът със „зомби“ заетостта.

Като се фокусира върху конкурентоспособността, зеления преход и човешкия капитал, френският план е в съответствие с договорения през юли фонд на ЕС за възстановяване в размер на 750 млрд. евро. Париж разчита той да допринесе с 40 млрд. евро за френските стимули. Макрон иска да покаже, че Европа вече е източник на подкрепа, а не ограничение. Рискът е, че стимули, който до голяма степен зависят от сложни разходни програми и финансиране от ЕС, се реализират твърде бавно. Париж предполага, че планът ще върне френския БВП до нивото отпреди кризата до 2022 г., като публичният дълг ще спре да нараства отвъд 120% от БВП благодарение на по-високия растеж. И двете допускания изглеждат оптимистични.

При 21 месеца до президентските избори, този стимулиращ план очертава терена на Макрон за втори мандат. Президентът остава похвално отдаден на либералните реформи за повишаване на конкурентоспособността и растежа. Но плановете му ще се харесат и на зелените избиратели и онези, които копнеят за по-скандинавска социална държава. Той разчита на 100 млрд. евро, за да рестартира френската икономика и да съживи политическите си перспективи.