Решорингът заради коронавируса не се случва

Изминаха малко повече от шест месеца, откакто Европейският съюз, паникьосан от раздираните си от Covid-19 страни членки, блокиращи продажбите на маски за лице помежду си, систематизира хаотичния протекционизъм и ограничи износа на защитно оборудване за останалия свят, пише Алън Бийти за Financial Times. 

Световният устрем за ограничаване на медицинския износ породи страхове от забрани и недостиг на други жизненоважни стоки, особено храните. По-общо казано, правителствата, насърчавани от анализи като широко обсъждания доклад на Глобалния институт McKinsey за производствените вериги, се опасяваха, че свръхразвитите глобални мрежи са направили икономиките уязвими на прекъсвания в доставките.

Бюрократичната машина се задвижи. През април японското правителство обяви субсидии от 2 милиарда долара за своите компании за диверсификация или решоринг (връщане в страната на изнесени в чужбина производства) на веригите за доставки.

Миналата седмица държавите членки на ЕС поискаха от Европейската комисия да оцени уязвимостите в стратегическите сектори, които по-късно може да бъдат отстранени чрез активна индустриална политика. Кандидатът на демократите за президент на САЩ Джо Байдън обещава скъсване с политиката на предишните демократически администрации чрез голямо разширяване на вътрешните поръчки за закупуване на местни продукти и връщане на производствата на ключови продукти от Китай обратно в страната.

Ранните очаквания за спонтанна бърза промяна във веригите за доставки обаче бяха снижени. Бизнесът демонстрира съпротива на опитите да бъде тласнат към решоринг. А и императивът намаля, тъй като не се реализираха повсеместни смущения в доставките на стоки, отбелязват експертите. Вероятно ще е необходимо устойчиво въздействие от страна на правителствата, може би отразяващо геополитическите напрежения, за да се предизвика значителна промяна.

В сравнение със световната хранителна криза през 2007-2008 г., сега нямаше много мащабни блокирания при износа на храни, с някои изключения като Русия, и без да има скок в цените в световен мащаб. Освен при един или два продукта, засегнати от бързи промени в търсенето, като тоалетната хартия, не е имало очевиден недостиг на потребителски стоки. Коронавирусните ограничения засегнаха трудоемките и личните услуги, особено транспорта, туризма и хотелиерството. Но капиталоемката промишленост и търговията със стоки бяха ударени главно от намаленото търсене, а не от прекъснато предлагане.

Анабел Гонсалес, старши сътрудник в Института "Питърсън" и бивш министър на търговията на Коста Рика, коментира: „В крайна сметка решенията за веригите на доставки се вземат според фундаментални икономически съображения като производствените разходи и достъпа до големи пазари като Китай. Повечето от тези фактори не са се променили." Преди пандемията, казва тя, някои компании вече диверсифицираха риска, като преместваха част от производството си от Китай към страни като Мексико и Виетнам, като Covid-19 не направи повече от това да насърчи съществуваща тенденция.

Вярно е, че някои японски компании, особено тези, които произвеждат базово медицинско оборудване в чужбина за вътрешния пазар, кандидатстваха за държавните субсидии. Но други с инвестиции в Китай са скептични. Малка част от американските компании - обикновено с китайски операции с ниска стойност, като производство на дрехи и сглобяване на смартфони - напускат, но не много се върнаха в САЩ. Самият доклад на McKinsey отчита, че възможността за масирано преместване на иновативни индустрии с висока стойност по икономически причини е „малка“.

Фармацевтичната индустрия в САЩ, която често се посочва като приоритетна за решоринг, предприе решителна контраатака срещу политическия натиск. Тя изтъква, че създаването на ново биофармацевтично съоръжение може да отнеме 5-10 години и да струва 2 млрд. долара, и посочва ефекта от урагана Мария върху производството на лекарства в Пуерто Рико през 2017 г. като доказателство за уязвимостта на географската концентрация.

В ЕС бизнес асоциации като Конфедерацията на шведските предприятия също се опитаха да парират решоринг лобито.

Икономистите подчертават, че е твърде рано да се каже със сигурност, че пандемията е засегнала сериозно преките чуждестранни инвестиции. Но Емили Бланшар, доцент в Tuck School of Business в колежа Дартмут, смята, че правителствата вероятно ще се наложи да отделят много пари за вътрешни поръчки, или да променят радикално регулациите, както направиха при онлайн технологичните компании, за да постигнат голяма промяна.

Бланшар казва: „Евентуалният дългосрочен ефект от пандемията върху глобалните производствени вериги няма да дойде толкова от сътресенията в търговията досега, а от степента, в която коронавирусът улеснява мащабните политики за ограничаване на търговията от правителствата в бъдеще."