Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Стиглиц: Светът повече не може да толерира данъчните убежища

Европа трябва да се присъедини към САЩ във възприемането на глобален минимален корпоративен данък, смята известният икономист

Стиглиц: Светът повече не може да толерира данъчните убежища

Джоузеф Стиглиц. Снимка: Bloomberg

Икономическата цена на Covid-19 е безпрецедентна и би била още по-голяма, ако правителствата не се бяха намесили, за да направят „каквото е необходимо“. Но след като светът излиза от здравната криза, възниква въпросът: кой плаща сметката, пише за Financial Times Джоузеф Стиглиц, професор в нюйоркския Columbia University и Нобелов лауреат за икономика.

Въпреки всички пречки отговорът на администрацията на Байдън е ясен: най-богатите граждани и големите корпорации трябва да платят по-голям дял. Американският президент планира да премахне много от данъчните съкращения от епохата на Тръмп, да повиши корпоративния данък у дома на между 25 и 28 процента, като предложи и глобална минимална ефективна данъчна ставка от 21 процента. Той поведе борбата срещу „надпреварата към дъното” в корпоративното облагане. 

Още по темата
Човек би очаквал поне толкова силен отговор и от Европа. Предложенията на Байдън за облагане на мултинационалните компании обаче първоначално получиха хладна реакция от правителствата на ЕС.

Това е още по-разочароващо, тъй като от години ЕС е в челните редици на настояването за по-справедлива глобална данъчна система. Европа е източникът на голяма част от енергията зад така наречения проект BEPS, който се опитва да ограничи отчитането на печалби в юрисдикции с ниски данъци. ЕС също така поведе в областта на разкриването на информация от юрисдикциите с корпоративна тайна и действа като първопроходник по отношение на регистрите на реалните собственици, за да се разкрие кой стои зад фиктивните компании.

Но не е късно за европейските държави да поемат инициативата и да се ангажират с амбициозен глобален минимален ефективен корпоративен данък. Независимата комисия за реформа на международното корпоративно облагане, на която съм член, поддържа ставка от 25 процента. Налагането на 21 процента, както първоначално администрацията на Байдън предложи за чуждестранните печалби на американските мултинационални компании, би било голяма стъпка в правилната посока, която е компаниите да плащат справедливия си дял. Това може да генерира значителни глобални приходи, поне равни на 240-те млрд. долара, които не се плащат годишно, но може да се достигне дори до 640 млрд. долара, според скорошно проучване.

Мултинационалните компании вече предприемат контраатака. Но аргументът им, че това би обезсърчило инвестициите, е измамен. Корпоративният данък е налог върху чистата печалба след приспадане на труда и капитала. Основен принцип в икономиката е, че подобни данъци не обезсърчават инвестициите.

Въпреки че все още се стремят към 21 процента, САЩ наскоро призоваха за глобален минимум от най-малко 15 процента, за да убедят всички 139 държави, договарящи се под „всеобхватната рамка“ на ОИСР, да се съгласят с такава ставка. Тук се включват страни като Ирландия, които до момента не са склонни да се изправят пред реалността, че светът повече не може да толерира данъчните убежища. Изглежда, че международната общност се стреми към този консенсус – повече от 12,5%, за които компаниите настояваха преди година, но не много.

За това е нужно глобално лидерство. Финансовите министри на страните от Г-7 се срещат в петък в Лондон. Това е възможност за водещите европейски икономики да нанесат исторически удар на избягването на данъци от мултинационалните компании.

Водещите европейски държави трябва първо да се присъединят към САЩ, за да убедят останалите държави, водещи преговори в рамките на ОИСР, да приемат праг от най-малко 15 процента. Това трябва да бъде придружено от ангажимент за премахване на вратичките и за преразглеждане на ставката нагоре, ако резултатът не е значително увеличение на данъчните приходи.

Опасението е, че глобалният минимум ще се окаже глобален стандарт, а реформата, която имаше за цел да гарантира, че мултинационалните компании плащат справедливия си дял, в крайна сметка ще направи точно обратното. Развиващите се страни, които разчитат относително повече на корпоративния данък като източник на държавни приходи, ще бъдат сред големите губещи, както и малките и средните предприятия в развитите страни, които все още ще плащат пълната местна ставка.

Преди всичко е от решаващо значение държавите, като големите европейски, да поемат по-амбициозен ангажимент, както правят САЩ, за надхвърляне на този глобален минимум. 21% минимален данък, възприет от Г-7 (и още по-добре от Г-20 това лято), съчетан с широкото приемане на такъв от 15 на сто от другите страни, би гарантирал, че болшинството от корпоративните печалби по света ще могат да осигурят приходите, които са крайно необходими с излизането от пандемията.

Лидерите на Г-7 могат или да бъдат сила за промяна, или да затвърдят статуквото. САЩ направиха правилния ход. Сега е ред на Европа да вземе насериозно своите отговорности и да гарантира, че победителите от глобализацията допринасят за благосъстоянието на бъдещите поколения.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (8)

0
 
0
 
8
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Да, ставката на корпоративния доход на едно такова ниво е положителен признак за действащата или бъдеща пазарна икономика, сигнал за бъдещи високи нива на производственост. В този смисъл тя не бива да бъде увеличавана, наистина. По-скоро трябва да се вземе в предвид и данък ДС, чиито нива по подобие да се поддържат ниски, но да се обвържат с данък печалба. Важна тема е и сложното прогресивно облагане, също данък доходите на ФЛ. Изобщо, крайната данъчна тежест...
1
 
0
 
7
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Да, ставката на корпоративния доход на едно такова ниво е положителен признак за действащата или бъдеща пазарна икономика, сигнал за бъдещи високи нива на производственост. В този смисъл тя не бива да бъде увеличавана, наистина. По-скоро трябва да се вземе в предвид и данък ДС, чиито нива по подобие да се поддържат ниски, но да се обвържат с данък печалба. Важна тема е и сложното прогресивно облагане, също данък доходите на ФЛ. Изобщо, крайната данъчна тежест...
2
 
3
 
6
преди 3 месеца
Това нищо не решава.Корпоративните данъци са малък дял в бюджетните приходи на развитите държави.Ако Щатите искат да решат проблемът с дефицита си, крайно време е да зарежат популизмите от рода на "богатите трябва да плащат своя дял".Там отдавна богатите си плащат своя дял,обективните цифри, които всяка година данъчните им служби обявяват, показват съвсем категорично, че в САЩ е налице най-прогресивната данъчна система вероятно в целия свят.Левите обикновено използват разни частни случаи да пропагандират обратната теза, но обобщените числа говорят съвсем друго.А това, което е нужно да разберат е,че не може да имаш социална система и разходи като в Европа, а половината ти население да не плаща никакви данъци.В САЩ общата сума на приходите на трите нива на държавно управление, федерално, щатско и местно, едвам достигат 27% от БВП, сравнено с около 40-45% в Европа, дори над 50% в някои случаи(Франция например)Ето вижте дори и предложението на Байдън за бюджета за 2022 година-предвиждат се приходи във федералния бюджет от 4.2 трлн$, което е 18.3% от очакваният БВП за 2022 год от 23 трлн $.Така че докато не зарежат илюзията си ,че като вдигнат малко данъците на една малка част от населението, ще успеят да запълнят дупките във държавните финанси, нещата няма да се подобрят.
0
 
5
 
5
abdul до: cherney
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Просто чудесно казано :-)
2
 
4
 
4
abdul до: khao
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
кат станем федерация, утре кат ти спрат субсидията ше трябва да ходиш да си изсипваш щайгите с краставици на жълтите павета, ама в брюксел.Няма да има федерация.ЕС приключва.Не можеш да имаш единни финанси в ЕС, а сега развод в ЕЗ е невъзможен.Не е предвидено да се излиза от ЕЗ, затова ще се излиза непредвидено.Промяна в договора за ЕС означава, че половината държави няма да присъстват в новия.

Още от Анализи
Германците все още са разделени по оста изток-запад