Икономическият ръст, наблюдаван вече във всички страни от ЕС, е съпроводен с устойчиво подобряване на трудовия пазар и ситуацията в социалната сфера, а заетостта е достигнала рекордните нива от 235,4 млн. души. Това е един от изводите от есенните предвиждания за развитието на икономиката на ЕС, изготвени от Европейската комисия.
И въпреки че подобрение има навсякъде, разликите между държавите са сериозни – между 3,1% ниво на безработица в Чехия и 3,8% в Германия до 21,6% в Гърция и 17,3% в Испания. Ръстът на заплатите е вял – в периода между 2000 г. и 2016 г. продуктивността на работниците в ЕС расте с 14,3%, а реалното заплащане – с 10,2%.
Разликата в заплащането също е значителна – от 4,60 евро на час в България до 43,30 евро в Люксембург. Всъщност наблюденията на Брюксел са, че страните от общността се разделят на две – на такива с високи заплати и такива с ниски заплати. Единствено заплащането в Кипър, Словения, Италия и Испания се приближава до средното за ЕС ниво.
Заетостта в ЕС през първото полугодие на 2017 г. е 72,2%, което означава, че има още работа за постигане на целта от 75%, пишат още от Брюксел. Ръст има в 27 държави, като единствено в Люксембург се наблюдава незначително намаление на заетостта.
Подобряването на ситуацията на трудовия пазар се отразява и върху доходите на домакинствата и това намалява броя на европейците в риск от бедност и социално изключване. Броят на хората, които изпитват материални затруднения, също е рекордно нисък – 37,8 млн. души.
Все още обаче в много страни от общността разполагаемият доход не може да достигне нивата отпреди кризата, като най-сериозен е проблемът в Кипър и Гърция, където разполагаемият доход през 2015 година е със съответно 23% и 32% по-нисък спрямо 2008 година. В България, Румъния и Полша пък доходът расте с темпове над средноевропейските, което донякъде е свързано и с по-ниската граница, от която тръгват тези страни спрямо останалите в ЕС.
Тенденцията за увеличаването на т.нар. „работещи бедни“ в ЕС все още не може да бъде спряна и обърната. Според анализите на ЕК през 2016 година 9,6% от хората в трудоспособна възраст в ЕС са засегнати от този проблем. Най-ниското ниво е било през 2010 година, когато 8,3%, или 32 млн. работещи европейци, са били в риск от бедност. От Комисията посочват, че заетостта сама по себе си не е достатъчно условие за намаляване на този риск и препоръчват нестандартни форми на работа.
От Брюксел обръщат внимание още и на равния достъп до трудовия пазар на уязвими групи – самотни родители, етнически малцинства, хора с увреждания и други. Гъвкавото работно време, особено за жените, води до по-ниски пенсии в бъдеще и това говори, че трябва да се търси по-гъвкав баланс между работата и личния живот, отчитат от Комисията в своите анализи.
Къде е България?
България присъства като негативен пример в няколко аспекта в анализите на Брюксел. Страната ни, заедно с Гърция и Румъния, е в „критично състояние“ по отношение на риска от бедност и социално изключване спрямо първенците в общността – Чехия, Дания, Холандия и Финландия.
Българите, гърците, хърватите, кипърците и румънците са на челните позиции и по отношение на друг важен показател за трудовия пазар – на младежите, които нито учат, нито работят (т.нар. NEET), докато този проблем е много по-слабо валиден за Дания, Люксембург, Холандия и Швеция.
Страната ни, заедно с Румъния, има сериозен проблем и с уменията на хората, необходими за цифровата трансформация. Като цяло 44% от европейците на възраст между 16 години и 74 години нямат основни познания, свързани с дигитализацията на икономиката. Най-добре представилите се пък са финландците, холандците, датчаните и гражданите на Люксембург.
Комисията обръща внимание и на опита на България по отношение на целите за ромското включване. София не позволява сформирането на класове в училищата по етнически принцип, но децата от ромски произход имат допълнителни часове по български език и се работи заедно с родителите им. Мерките за включването на децата от малцинствени групи в образованието са предизвикателство за страните от общността, заради множество фактори, включително сегрегацията в училище и бедността.


От парламента към Мондиала: За кого ще стискат палци българските депутати?
Как пограничните села посрещат мигрантския поток?
Изкуствен интелект създаде първата по рода си ваксина срещу бъдещи пандемии
Азат, който пази варненския плаж от 1969 година
Доклад на ООН: Изкуственият интелект скоро може да използва повече вода, отколкото консумира човечеството
Путин и Тръмп се страхуват да спрат войните си, въпреки че е време
У нас 35% от имотните обяви са фалшиви, дигитализацията може да изчисти пазара
Смъртоносен паразит се завръща и засяга говедовъдите в Тексас
Загубата на биоразнообразие заплашва кредитните рейтинги на държавите
Защо възходът на индийската Gen Z „Партия на хлебарките“ тревожи Моди
Британци възродиха култовия Ford Escort XR3i
Каква трябва да бъде температурата в колата през лятото
Девет популярни автомобила продавани на загуба
За какво служи ремъкът със сърце, висящ на колата?
Новите батерии на CATL правят революция с пробег до 1600 км
Заблуди, които държат хората в нещастни връзки
Сандали, които ще са хит през лятото
7 предложения за юнски маникюр: Модерни и свежи визии за летния сезон
Кой е цветът на месец юни 2026?
11 нужди, за които никоя съпруга не бива да моли мъжа си
преди 8 години Не Те ни разделиха на .... Всеки си го избира сам, според каквото може и както го може. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години МНОГО ДУМИ ЗА НИЩО. РАЗДЕЛХА НИ НА РОБИ И РОБОВЛАДЕЛЦИ. НАМИРАМЕ СЕ В ЕДИН НОВ КОЛОНИАЛЕН МОДЕЛ, РЕЗУЛТАТА ОТ КОЙТО Е МАСОВОТО ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА.НА ТОВА МУ СЕ КАЗВА - геноцид. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Реално зависимостта е: държавите с по-големи заеми дават по-големи заплати.Съответно, държавите с по-малко заеми дават по-ниски заплати.Ако държавите с по-големи заплати бяха "много добре", то те нямаше да взимат нови заеми. С тези заеми държавата временно се спасява от развитие на катастрофална криза заради неправилното държавно прилагане на парите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Един анализ не може да бъде пълен, при положение, че по презумпция се изключват негови аспекти. По отношение на двата показателя - младежи, които нито учат, нито работят и показателя "цифрова трансформация" ако анализа позволяваше включването на етническа принадлежност, резултатът щеше да бъде коренно различен. Затова и България и Румъния попадат в тези групи - там тази група процентно е най-голяма.Не става въпрос за етническа нетолерантност, а за точно дефиниране на проблема и къде трябва да бъдат насочени усилията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар