Тръмп не може да пречупи така лесно Фед

Американският президент Доналд Тръмп продължава да атакува Федералния резерв и наскоро предприе стъпки за назначаването на свои приближени в управителния съвет на най-влиятелната централната банка в света. Това на свой ред разпали страховете, че държавният глава може все пак да спечели известно влияние върху Фед, увещавайки го да изпълнява неговите желания, а не това, което е най-добре за икономиката в дългосрочен план.

Оправдани ли са тези страхове? Икономистът Бил Дъдли, бивш гуверньор на Фед за Ню Йорк (2009-2018) и бивш заместник-председател на Федералната комисия за отворените пазари, смята, че въпреки повишената тревога, той все още не би натиснал паник-бутона.

Във Федералната комисия за отворени пазари, която задава американската парична политика, преобладават хора, които оставят настрана политическите страсти. Ако Тръмп успее да спечели одобрението на Сената за Стивън Мур и друг свой приближен, ако те се докажат като изрядно лоялни, то те все пак ще имат само два гласа от 12 в комисията. Това е недостатъчно, за да бъде дори близо до политизиране на решенията на Фед.

Настоящите членове на комисията имат категорична позиция за подходящия курс на паричната политика. Никой от тях публично не се разграничава от решенията на групата по време на деветте си срещи откакто Джером Пауъл пое поста на гуверньор през февруари 2018 г. Ако комисията беше по-фрагментирана, то присъединяването на членове, които биха могли да внесат разкол, би било много по-проблематично.

Но дори и тогава влиянието върху комисията не би било само въпрос на числа.

Членовете с най-голямо влияние – в момента Пауъл, Ричард Кларида (заместник-гуверньорът на Фед – бел. ред.) и Джон Уилямс (настоящият председател на Фед за Ню Йорк – бел. ред.), работят най-тясно със служителите на Фед, задават дневния ред и оттам засега думата им има най-голяма тежест при задаването на паричната политика.

И понеже федералното законодателство изисква срещи на четирима или повече гуверньори да бъдат оповестявани публично, обикновено само двама или трима от тях обсъждат пряко формулирането на стратегии и тактики преди официалните срещи. Така че тези, които не са включени в основната група, нямат толкова голямо влияние.

Накратко, когото и да избере Тръмп, той няма да има централна роля при процеса по вземане на политически решения, освен ако някой от хората на президента не стане гуверньор. Това обаче е малко вероятно да се случи в скоро време, тъй като Пауъл вече заяви, че възнамерява да изкара мандата си, който продължава до февруари 2022 г.

Но въпреки всичко казано досега, Дъдли не е оптимист. Промяната в качеството на потенциалните назначения – от Пауъл и Кларида до Мур и Херман Кейн (който наскоро оттегли кандидатурата си), е поразителна. Ако се отворят повече места в управителния съвет на Фед, има шанс повече назначения с прекалено политизиран дневен ред да започнат да подкопават политиките на централната банка. А ако Тръмп спечели втори мандат, то той ще има възможността да смени Пауъл с някой по-отстъпчив. Затова резултатът от следващите избори може да има много важни последствия за независимостта на Фед в дългосрочен план.

Като оставим настрана личния състав, атаките на президента целят да подкопаят доверието във Фед. Първо, тенденцията на Тръмп да обвинява Фед за лошото икономическо представяне може да окуражи другите да направят същото. Второ, особено във времена, когато решенията на Фед за лихвите трудно се предвиждат, отявлените критики на Тръмп могат да накарат хората да вярват, че Фед се подчинява на неговата воля. Въпреки че това не е вярно, подобно възприятие може да хвърли сянка на съмнение върху почтеността на централната банка.

Американските президенти обикновено се въздържат от критики спрямо институцията от 1993 г. насам, когато Робърт Рубин – тогавашният ръководител на Националния икономически съвет към президента Бил Клинтън, разбра, че от това има малка полза.

Това може и да не накара Фед да промени посоката на политиките си, но може да разтърси доверието на пазарите в независимостта на централната банка. Ако пазарите решат, че Фед следва определен политически дневен ред – например стимулиране на икономиката преди избори, те ще станат много по-волатилни и дългосрочните лихвени проценти по всяка вероятност ще нараснат, за да компенсират опасността от по-висока инфлация.

Това ще струва далеч повече от каквито и да е било евентуални ползи от влиянието върху паричните политики на Фед.

Но желанието на Тръмп да използва централната банка като жертвен агнец изглежда надделява върху притесненията за компрометирането на независимостта на институцията.

Ироничното е, че колкото по-добре Пауъл и неговите колеги вършат работата си, толкова по-способни ще са те да устоят на Тръмп и да поддържат доверието на пазарите в своята независимост. В същото време толкова по-малка ще е цената, която президентът ще трябва да плати за своето непростимо решение да продължи да критикува Фед постоянно.