Времената за милиардерите си остават добри

В наши дни не всичко на милиардерите по света е както им се иска. Те все още са богати и властни, но са по-малко почитани за изключителни постижения и са под натиск да плащат повече данъци, пише Джон Гапър за Financial Times.

Елизабет Уорън, кандидатът за президент на САЩ, планира данък върху богатството, за да намали богатствата на тези като Бил Гейтс с десетки милиарди за няколко десетилетия. „Започвам малко да пресмятам това, което оставям“, пошегува се наскоро Гейтс. Джеръми Корбин, лидерът на лейбъристите във Великобритания, започна своята предизборна кампания с обещанието да накара милиардерите да плащат много повече данъци. 

Милиардерите обаче все още имат приятели. Швейцарската банка UBS наскоро скочи в тяхна защита, като заяви, че клиентите на отдела й за частно банкиране заслужават богатството си. „Умното поемане на риск, бизнес фокусът и решителността“ на богатите предприемачи им дават възможност „да трансформират цели индустрии, да създават голям брой добре платени работни места и да обединят света, за да се намери лек за болести като маларията“, посочва банката.

UBS твърди, че „ефектът на милиардера“ дава възможност на компаниите, контролирани от своите основатели, да имат дългосрочен поглед и да победят тези с нетърпеливи акционери. Милиардерите са „обсебени от бизнес погледа, постоянно сканирайки света за нови възможности. И те са много устойчиви, несломими от провали и препятствия."

Има много истина в това. Дори ако махнем наследниците на големи богатствата и олигарсите, които са заграбили богатството си, остават много предприемачи, които са започнали бизнеса си от нулата сред тези, които Уорън нарича „ултрамилионери“.

В действителност световната милиардерска суперлига е по-меритократична, отколкото през последните десетилетия. Както установи едно проучване на списъка на Forbes за най-богатите милиардери в САЩ, те „не са израснали с такива привилегии, каквито са имали тези от предните десетилетия“. Има повече предприемачи с произход от средната класа, които са посещавали елитни университети, преди да натрупат богатството си.

Техният успех би бил по-малко доходоносен в миналото – вероятно щяха да бъдат просто богати, а не супер богати. Преди да славославим или демонизираме елитните предприемачи, трябва да помислим как се разгръщат личните им таланти.

Първо, ефектът на суперзвездата. Глобализацията и технологиите, които позволяват на компаниите като Google и Facebook да обгръщат пазарите, помагат на най-успешните предприемачи да печелят по-бързо и в по-голям мащаб. Успешните основатели могат да създават предприятия суперзвезди, както някои холивудски звезди в Китай.

Икономистът Шъруин Роузен веднъж отбеляза, че „икономиксът на суперзвездата“ означава, че възвръщаемостта на победителя във всяка категория може да бъде значително по-висока от възвръщаемостта на втория. Тези победители могат, както коментира икономистът Алфред Маршал през 1890 г., „да прилагат своя конструктивен или спекулативен гений върху начинания, които се разпростират върху по-широка територия от всякога”.