Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Окончателно: Депутатите приеха 10-годишната погасителна давност

Все още няма механизъм, чрез който да се отчете доколко добросъвестен е длъжникът

Окончателно: Депутатите приеха 10-годишната погасителна давност

Снимка: Bloomberg

Казусът с абсолютната погасителна давност вече няколко месеца „отлежава“ в парламента. Промените на първо четене бяха приети още през лятото, но породиха остри реакции както от бизнеса, така и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Целта на промяната, приета почти единодушно от парламента, е да се премахне т. нар. „вечен длъжнкик“ и да се въведе възможност частни и физически лица да започнат „от нула и на чисто да градят своята семейна икономика“. Според вносителите от ВМРО към момента има вратичка в закона, която позволява кредиторът да „преследва“ длъжника на практика безкрайно, а предложената 10-годишна давност не променя възможността граждани и фирми да се възползват и от 5 и 3-годишната даваност, просто се уеднаквява режимът. 

Съгласно новите разпоредби на Закона за задълженията и договорите с изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Именно това породи остра реакция от страна на колекторските фирми и бизнеса, тъй като на практика вземанията им стават несъбираеми и кредиторите губят парите си завинаги.  Става дума за дългове както към банки, фирми за кредити и комунални дружества, така и към всякакъв друг вид кредитори, включително други физически лица. Законопроектът предвижда шест изключения, в които давността няма да се прилага: 

Още по темата

1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357 ЗЗД;
2. за непозволено увреждане;
3. за неоснователно обогатяване;
4. за издръжка;
5. за трудово възнаграждение;
6. за обезщетения по Кодекса на труда.

Въпреки че редица експерти, институции и бизнеси се обявиха категорично против промените, депутатите направиха и още изменения в първоначално предложения текст – предвидиха, че за абсолютната давност ще се прилагат две разпоредби на Закона за задълженията и договорите, които се отнасят до познатата обща давност – чл. 115 и чл. 118. Това на практика означава, че абсолютна давност няма да тече между близки роднини, докато трае съдебният процес за вземането.

Темата с „вечния длъжник“ предизвика сериозни и мотивирани опасения, в т.ч. от Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд на Р. България, Министерството на финансите, както и от неправителствени организации, че въвеждането на „абсолютната давност“ чрез предложената в момента редакция може да доведе не само до сериозни усложнения в гражданските правоотношения, но и до противоречие между действащи правни норми. Срещу промените се обявиха и работодателските организации, както и омбудсманът.

Засега обаче никоя от институциите, които имат право да оспорят текстовете пред Конституционния съд, не е обявила, че ще го направи. Позиция на държавния глава Румен Радев също няма, но пък именно неговият подпис трябва да бъде поставен под закона, за да бъде обнародван в Държавен вестник.

Повечето институции и организации, които са против текстовете за 10-годишната давност се обединиха около тезата, че промяната е нескопосан опит на управляващите да решат проблемите на вечните длъжници, без изобщо да се позоват на познатите в европейското законодателство процедури, каквато е „личния фалит“.

ВМРО вече внесоха в деловодството на Народното събрание Законопроект за защита на физическите лица при неплатежоспособност. Според партията тази мярка ще избави много хора от капана „вечен длъжник“ и е допълнение към вече приетите промени в Закона за задълженията и договорите. Проблемът е, че законопроектът на ВМРО все още не е стигнал до обсъждане в парламента, но и в него има много неясни моменти, включително и липса на  механизъм, чрез който да се отчете доколко добросъвестен е длъжникът, какъвто липсва и в Закона за задълженията и договорите.

По статията работиха: автор Ралица Пейчева, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Бюджет и финанси
Надзорната такса на БНБ до юни е 14,5 млн. лева