Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

С. Щебунаев: София има проблем с идентичността и цялостното градско планиране

Умният град на бъдещето ще бъде комбинация между Уаканда от "Черната пантера" на Marvel и европейските градове от началото на XX век, смята младият архитект

С. Щебунаев: София има проблем с идентичността и цялостното градско планиране

Снимка: Кралски институт на британските архитекти

Симеон Щебунаев е докторант в Бирмингам, където изследва темата: ‘Младежки възприятия и участие в съвместната продукция на бъдещия интелигентен град в Европа’. Симеон е завършил магистратура по архитектура и градоустройство в университета в Шефийлд. Работил е за Building Design Partnership (BDP) в Манчестър и Бирмингам по проекти в жилищния, историческия и търговски сектор.

Симеон е част от ръководството на Кралския институт на британските архитекти (RIBA) и член на общото събрание на Кралския институт за градоустройство (RTPI). Съосновател е на Future Architecture Network, мрежата на RIBA за студенти и дипломанти. Той е част от международния комитет на RTPI и е инициирал манифест за младежкия урбанизъм на общата среща на ръководителите на ООН през 2018 г.

Симеон Щебунаев ще бъде един от лекторите на конференцията „Knowledge City 2019 – градове на бъдещето“ на 28 февруари. 

- Г-н Щебунаев, как възникна интересът Ви към архитектурата, градското планиране и умните градове?

- Интересът ми към архитектура възникна благодарение на баба ми – Найда Щебунаева. Нейната професия е строителен инженер и до скоро все още практикуваше в Габрово като инженер, част от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и вещо лице. Логическото ми мислене ми се отдаваше в училище, а архитектурата ме привлече заради възможността за поетическа изява, както и заради директната връзка с клиенти и граждани.

По-специално интересът ми към градското планиране се събуди, след като получих бакалавърската си степен. Започнах да осъзнавам, че ако един архитект не познава системата на планиране и не взема предвид социални, политически и икономически въпроси в процеса на дизайн, то тогава крайният продукт е ограничен.

Интересът ми към умните градове възникна през 2015 г. Smart Cities бе тема в градското планиране, която изведнъж привлече изключително много интерес от политици и общини, но много малко информация достигаше до магистърския ми курс. Затова кандидатствах за финансиране от английската фондация Peter Kirk Memorial Fund и отидох в Испания за шест седмици да интервюирам случайни хора и професионалисти в общините, за да разбера какви проекти са в ход и какво точно означава един град да бъде „умен“. Интересът ми се задълбочи, когато участвах в международната конференция на ООН Habitat III в Кито, Еквадор, където умните градове бяха една от основните теми, дискутирани като визия за бъдещето.

В крайна сметка желанието ми да разбера каква би била ролята на гражданите и гражданското общество в градовете на бъдещето ме привлече да запиша докторантура, изследвайки умните градове.

- В днешния толкова бързо урбанизиращ се свят кои са основните предизвикателства пред архитектите и специалистите по градско планиране?

- Според мен голяма част от предизвикателствата пред архитекти и урбанисти са свързани с три основни проблема – компютъризацията на дизайна, промяната на климата и на ценностната система. Така наречените „творчески професии“ често се възприемат като имунизирани към роботизацията. Това може да е така за решения, които засягат социални и обществени въпроси, но много от ежедневните ни дейности могат да се автоматизират – проектиране на обеми, създаването на различни варианти, контекстуалният анализ и други. Според мен като професионалисти ние трябва да сме готови за тези промени и да идентифицираме уменията, които биха ни позволили да задържим пазарен дял.

Промяната на климата е другият голям проблем, който до голяма степен е маргинализиран в много дискусии на професионално ниво поради факта, че икономиката на глобално ниво все още зависи от същите фактори както преди половин столетие. Естествено че имаме стандарти и изисквания спрямо емисиите и енергийните източници, все още има финансов праг за дизайни, които са благоприятни за околната среда. Бетонът все е още е предпочитан материал поради изградени вериги на доставка например въпреки факта че продукцията и строежите с бетон произвеждат едни от най-големите емисии на въглероден диоксид. За жалост, имаме само 12 години според Междуправителствения панел за промяна на климата да променим нашия начин на опериране. Архитектите и специалистите по градско планиране са професионалистите, които чрез ефективен дизайн могат да допринесат много в този кратък период чрез креативни и иновативни решения.

Последният проблем може да бъде обобщен като: чий интерес защитават архитекти и урбанисти? В Кралското дружество на британските архитекти основахме Комисия по етика и устойчиво развитие, която докладва в края на 2018 г. за необходимостта от поставяне на публичния интерес в центъра на критериите на професионалисти и проектантски бюра. Урбанисти и архитекти имат уникалните умения да визуализират нови идеи и да предлагат алтернативи на уседнали идеи и възприятия.

- Кои са основните характеристики на умните градове?

- В академични и професионални среди няма единна дефиниция на понятието "умен град". Според мен като цяло това е продължение в дълъг ред на урбанистични утопии като зелен град, креативен град, технологичен град и до голяма степен успехът на това понятие се дължи на уместна публицистика от компаниите, които биха придобили финансов интерес от продажбата на технологии. Въпреки това по-голямата част от академичните среди са единодушни, че умните градове са процес на трансформация на градовете на мулти-нива като човешки капитал, инфраструктура, социални мрежи и бизнес капитал, движен от иновации в технологичния сектор.

Проблемите, които най-често са адресирани от проекти за умни градове, могат да бъдат разделени на три основни категории, свързани с обществото, околната среда и икономиката. Лесно е да се мисли за бъдещия умен град като изцяло технологичен проект, но това би било измамна перспектива. Гражданското общество и околната среда са две сфери, които влияят на всяка нова технология и не бива да бъдат забравяни. Проекти като Сонгдо в Южна Корея и Масдар в ОАЕ често биват представяни като примери на високотехнологични градове, изградени наново, модел за бъдещето, но и двата проекта в момента преминават през огромни трансформации поради липсата на потребители и дългосрочна стратегия.

За мен основната характеристика на един умен град е употребата на технологии, които успяват да създадат по-добро качество на живот за най-уязвимите хора в обществото. Като пример в Швейцария мобилни технологии и преносими сензори се използват за наблюдение на хора с различни психични болести в градската среда, като по този начин се идентифицират пространства, чиито дизайн би могъл да бъде подобрен.

- Как си представяте интелигентния град на бъдещето и очаквате ли той да доведе до възникването на нови видове бизнес?

- Интелигентният град на бъдещето в моето въображение е смесица между Уаканда от "Черната пантера" на Marvel и архивни филми, изобразяващи европейските градове в началото на XX в., преди автомобилът да се превърне в основния ни метод на транспорт. Технологичният напредък и обработката на огромни количества данни заедно с нуждата да изградим икономика и транспорт, които не са базирани на изкопаеми горива, ще ни позволят да преместим фокуса обратно върху индивидуалния жител на града и да се опитаме да подобрим неговите нужди. Някои градове по света вече се връщат към тази идея като разширяват пешеходните си зони и се фокусират върху приобщаващ дизайн, който се стреми да позволи участието в градския живот на хора от различни възрастови групи и с различни степени на физическо здраве, но също така и на флора и фауна.

Относно новия вид бизнеси, то голяма част от тях вече ги има, това е търговията с данни, генерирани от жителите в един град. В момента най-бързо разрастващите се сектори, свързани с градската среда, са така наречените proptech (property+technology), plantech, contech и т.н., като основната връзка е внезапната възможност за огромни количества данни да бъдат събрани и анализирани - от стойности на жилищни сгради до специфичните движения и лични избори на различни демографии.

Следващата стъпка ще е свързана с интерпретирането на данни. Интерпретации, които рефлектират реалността, ще бъдат все по-търсени, тъй като когато качествени информации (броят на данни и обширен обхват) са лесно достъпни, количествените интерпретации позволяват идентификацията на рискови фактори и аберации в данните. В архитектурната среда нови бизнес възможности ще се отворят отвъд въпроси, свързани само с дизайн и повече свързани със самите потребители и създаването на визии за бъдещето.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
1
 
1
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Да минем направо към въпроса с най-краткият отговор - С какво няма проблем София ?

Още от България
Проптех създава огромни възможности за имотната индустрия