Глобалният дълг е напът да приключи 2019 г. на рекордно високо ниво от над 255 трлн. долара, изчислява Институтът за международни финанси в петък, като на човек на планетата се падат по около 32 500 долара.
Към сумата, която е повече от три пъти годишната икономическа продукция в световен мащаб, бяха прибавени 7,5 трлн. долара през първата половина на годината, като тази тенденция не показва признаци на забавяне, съобщава Ройтерс.
Около 60% от този скок се дължи на икономиките на САЩ и Китай. Само държавният дълг се очаква през тази година да надхвърли 70 трлн. долара, както и общият дълг (правителствен, корпоративен и финансов сектор) на развиващите се икономики.
Сред секторите държавният дълг отбеляза най-голям ръст през първата половина на годината, като се увеличава с 1.5 процентни пункта, следван от нефинансовите компании с ръст от 1 процентен пункт.
Нещо повече, тъй като държавните компании сега представляват над половината от нефинансовия корпоративен дълг на развиващите се пазари, държавните заеми са единственият и най-важен двигател на глобалния дълг през последното десетилетие.
Анализ на Bank of America Merrill Lynch сочи, че след срива на американската инвестиционна банка Lehman Brothers, правителствата са взели кредити в размер на 30 трлн. долара, компаниите - 25 трлн. долара, докато домакинствата и банките са задлъжнели допълнително със съответно 9 трлн. долара и 2 трлн. долара.
Данните също така посочват, че размерът на дълга извън финансовия сектор сега надхвърля 240% от световния брутен вътрешен продукт, достигайки 190 трлн. долара.
Глобалните пазари на облигации са се увеличили от 87 трлн. долара през 2009 г. до над 115 трлн. долара.


Фермерското изложение „Нашето родно“ гостува във Варна на 16 и 17 юли
Донев със защита: Бюджет 2026 е бюджет на реалността
Над 100 млади каратеки излизат на татамито за шестото издание на „Черноморска купа“ във Варна
Софийската градска прокуратура разследва ОПГ за имотни измами във Варна
Мартин, създал "Черна писта", със стряскащи данни за катастрофите у нас
Оман е уведомил съюзниците, че ще има такси за Ормузкия проток
Разгромът на AI сектора разкри машината за спекулации на Уолстрийт
Инфлацията в еврозоната вероятно се забавя за първи път от месеци
Износът на петрол от Персийския залив се върна до 75% от нивата преди войната
С рекорден дефицит доверието в бюджетния разум се връща трудно
Китайските производители отнеха големия коз на японците
Нови данъци и такси за паркиране трябва да изгонят SUV от градовете
Проблем за Chevrolet Corvette ZR1 - след 295 км/ч съсипва боята си
Смяна на предавки без връщане на газта - как е възможно?
Бензиново завръщане: Най-интересните бъдещи коли с ДВГ - II част
Зеленски: Украинските ракети "Фламинго“ успешно са поразили руски военен завод ВИДЕО
Колоната от коли в посока Гърция е над километър ВИДЕО
Вицепремиерът Гълъб Донев: Това не е бюджет на реалността
Автомобил изгоря на магистрала "Хемус"
преди 6 години Важно е да знаем, защо днес има държавен дълг?.Най-лошата последица от емитиране на незлатни пари са щетите от дългови кризи.Сега централната банка е с местна проява на разпространена в света вековна грешка за емитиране на пари без противодействие срещу най-лошата последица. Това нанася щети. Практиката доказа, неправилността на централната банка е съществената причина за нанесени щети.При запазване на фаталната банкова грешка възникват нови щети. За да спаси държавата от финансов крах правителството взима заеми. Държавните заеми са за осигуряване на пари за плащане на щети от неправилния начин за работа на централната банка.Вместо да подобри своята работа, сега централната банка прилага занижена основна лихва.Държавните заеми и занижената основна лихва са подходи за подпомагане отлагането на национална стопанска криза. Тяхното реализиране е за сметка на бъдещи завишени щети.Полезно е правителството да се съобрази, че ако централната банка емитира пари с противодействие срещу най-лошата последица държавата нямаше да има сегашния дълг.Спасението от наближаваща катастрофална криза е осъществимо.Устойчивият държавен просперитет е възможен, когато съответната централната банка емитира пари с противодействие срещу най-лошата последица. отговор Сигнализирай за неуместен коментар