Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Енергетика

Електроенергийната политика като проба и грешка

Някои от важните законодателни промени се отлагат с обяснението, че не трябва да се бърза, други, също толкова важни, се приемат светкавично, пише Калоян Стайков

Електроенергийната политика като проба и грешка

Снимка: Pixabay

Енергетиката и в частност електроенергетиката е инертен отрасъл, в който решенията следва да не се вземат прибързано, да са достатъчно добре аргументирани и да има оценка за ефектите от тях, тъй като пълните последствия от тях се проявяват след години. Ако се съди по общия управленски подход към реформите в електроенергетиката, човек може да остане с впечатление, че той се придържа към тази максима. Достатъчно е да си спомним от колко години се говори за либерализирането на пазара (управляващите и регулатора обещаваха, че от 1 януари 2016 г. пазарът ще е напълно освободен), а сега се говори за плавен преход и промени евентуално след пет години, пише Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

И докато някои от важните законодателни промени се отлагат с обяснението, че не трябва да се бърза, други, също толкова важни, се приемат светкавично и без много обсъждане. Един от тези примери е измененията на Закона за енергетиката (ЗЕ) от края на миналата година, с които се въвежда задължението сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени, сключвани от производители на електрическа енергия с обща инсталирана мощност над 5 MW, да се осъществяват на организиран борсов пазар на електрическа енергия, считано от 01.01.2018 г. Не само че идеята не премина през адекватно обсъждане, но и е силно спорна, тъй като подобни задължения са в сила единствено в Румъния, за което страната е критикувана от години. 

Още по темата

Нещо повече - в деня на обнародване на промените в закона Българската независима енергийна борса публикува проект за изменение на правилата за търговия на пазара на двустранни договори. Заинтересованите страни разполагаха с едва пет работни дни, за да се запознаят с проекта и да дадат становища, а самите промени в правилата бяха приети в началото на тази година и са в сила от 9-и януари.

Резултатът:

  •  няма време за обсъждане на законодателните промени;

  •  не се взима предвид, че те неминуемо водят и до изменения в подзаконови нормативни актове, за които също няма време за обсъждане;

  • законът влиза в сила от началото на годината, а новите правила – девет дни по-късно, което създава регулаторен вакуум.

Този подход за пореден път показва, че управляващите смятат, че пазарът се нагажда към техните законодателни и регулаторни настроения, а не обратното. Нормалният подход е:

  • да се установи необходимост от промени в регулирането на пазара;

  • да се проучат добрите практики – все пак във всички страни от ЕС има по-развити електроенергийни пазари, от които може да се черпи опит;

  • да се обсъди приложението им в България с всички заинтересовани страни;

  • да се изготвят както законопроектът, така и подзаконовите нормативни актове, тъй като реално те уреждат работата на пазарите;

  • чак тогава да се приемат измененията в чл. 100 от ЗЕ, които включват добавяне на две алинеи.

Вместо това първо се правят промените и тепърва предстои да разберем какви ще са ефектите от тях, както и какви грешки ще е необходимо да се поправят. А последните са почти гарантирани, както стана ясно от друго изненадващо събитие от края на 2017 г. – глоби, наложени от Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за енергийно и водно регулиране на ЧЕЗ и ЕВН. Като оставим настрана факта, че това също се случва точно преди празниците, което силно ограничава времето за обжалване на решенията, глобите на КЕВР повдигат редица въпроси.

Те са за смяна на електромер без подписи от двама свидетели на снемането на старите показания, за което ЕВН е глобена с по 3 млн. лв. От регулатора обясняват, че са с „вързани ръце”, тъй като според тях нарушенията са повторни, а според Закона за енергетиката повторните нарушения се наказват с трикратния размер на максималната законова санкция. Това ни връща в началото на 2015 г., когато Законът за енергетиката се променяше по пет пъти годишно и когато именно бяха прокарани популистките изменения, с които максималната санкция бе увеличена.

Дори и да има нарушения, за които санкция от 3 млн. лв. да е оправдана, липсата на подпис при подмяна на електромер едва ли е от тях, тъй като се нарушава принципа на пропорционалност между нарушение и наказания. По този начин популисткото опиянение от 2015 г. създава предпоставки за абсурдни ситуации, които от своя страна могат да доведат до съдебни дела. Такива вече има заведени както от ЕВН, така и от ЧЕЗ.

Да не забравяме, че това са само две илюстрации на сбърканата политика в сектора и то само от седмицата преди Коледа и, за съжаление, те не са единствените. Още по-лошото е, че те не са в резултат на погрешна политика или на някаква идеология, а на прибързване. Процесът обикновено протича по следния начин: създава се обществено напрежение, политиците се опитват да го тушират с бързи, но крайно нерешителни и непремислени промени, а последните обикновено водят до нови абсурдни ситуации, ново обществено напрежение и нови прибързани действия.

Неминуемо при провеждането на политики грешки ще бъдат допускани, тъй като никой политик, бизнесмен или човек не е съвършен, но те могат да бъдат сведени до минимум, ако са достатъчно добре обмислени (включително проучване на международния опит) и са консултирани с всички заинтересовани страни, като са взети предвид техните (аргументирани) становища. Решението не е революционно, но управляващите все още отказват да го приложат.

По статията работиха: Евгения Маринова, автор Екип на Investor.bg

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Енергетика
21 декември е стартовата дата за процедурата за газопреносната система на България