Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Енергетика

Иван Иванов: След 5 г. България ще има напълно либерализиран пазар на електроенергия

До 2035 г. страната ни няма да има нужда от нови мощности, заяви шефът на КЕВР

Иван Иванов: След 5 г. България ще има напълно либерализиран пазар на електроенергия

Снимка: БТА

След 5 години България ще има напълно либерализиран пазар на електроенергия, което ще създаде конкурентна среда и няма да позволява резки скокове на цената. Това каза в интервю за БТА председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) доц. Иван Иванов.

Той припомня, че в началото на 2016 г. заработи Българската електроенергийна борса, отначало само в сегмента за търговия "ден напред". От 1 януари 2018 г. предстоят тестове на сегмента "в рамките на деня". Това ще позволи след промяна в закона производителите на възобновяема енергия да я търгуват на сегмента "в рамките на деня".

През 2017 г. над 85 хил. потребители напуснаха регулирания и вече са на свободния пазар, сред тях действително са само 1 000 битови потребители, отчита той. 

Още по темата

Tой изброява редица причини - в момента цената на електроенергията на регулирания пазар е по-ниска от осреднената на свободния пазар, има недоверие към търговците на електроенергия и немалка част от битовите потребители са пасивни.

„Считам, че е напълно постижимо след 5 години България да има напълно либерализиран пазар на електроенергия. С промените в Закона за енергетиката трябва да се даде срок - не повече от 1 до 2 г., в който всички небитови потребители да напуснат регулирания пазар. Заедно с това законът да укаже и краен срок за пълната либерализация на пазара - вероятно в рамките на 5 г., в който срок всички битови потребители също трябва да излязат на свободния пазар. Тенденцията в първите години малко битови потребители да излизат на свободния пазар е сходна с други страни“, казва Иван Иванов.

Той уверява, че до 1 април, когато е краят на отоплителния сезон, цените на парното и електроенергията няма да бъдат увеличавани.

За поскъпването на цената на водата Иван Иванов коментира, че водният сектор от години е бил недофинансиран, което не е позволило да се подобри качеството на питейната вода, да се развие канализационната мрежа и да се изградят достатъчно пречиствателни станции.

По думите му по-същественото увеличение на ВиК услугите, което стана факт в края на 2017 г., трябва да навакса дългогодишната липса на инвестиции. В следващите 4 г. ще има ценови корекции, които ще бъдат много по-малки.

Иван Иванов припомня, че като член на ЕС България е задължена да постигне  европейско качество на ВиК услугите. След промени в Закона за водите и Закона за регулиране на ВиК услугите всички ВиК оператори представиха в КЕВР свои бизнес планове. В тях те заложиха своите инвестиционни намерения за следващия 5-годишен период.

Регулаторът неведнъж е връщал бизнес плановете за преработване и са отпаднали всички разходи, които ВиК операторите не можаха икономически да обосноват.

На въпрос за доклада на БАН за АЕЦ „Белене“ и прогнозата, че през 2035 г. целият Балкански регион ще има недостиг от електроенергия, Иванов коментира,  че дългосрочните прогнози са рисково занимание. Той смята, че докладът трябва да стане публичен.

„Всъщност в 10-годишния План за развитие на ЕСО се показва и доказва, че през следващите години потреблението на електроенергия в страната не само няма да се повиши, но се очаква и определен спад“, казва председателят на КЕВР. Това се дължи на новите енергоспестяващи технологии, на енергийната революция в бита, на санирането на сградите и повишаване на енергийната ефективност.

Запитан какво е мнението му за реализация на проекта АЕЦ "Белене" той казва: „По мое убеждение до 2035 г. България няма да има нужда от нови мощности. Ако се налага да бъдат строени такива, то те трябва да бъдат само заместващи мощности на действащите към момента“.

След решението на ЕК за строги ограничения на замърсяването от големите горивни инсталации, което засяга българските централи в Маришкия басейн, Иван Иванов заявява: "В България почти 40% от производството на електроенергия се дължи на термичните централи в Маришкия басейн. Това е един основен фактор, с който се надявам ЕК да се съобрази. България е длъжна да защити термичните централи не само поради важността им за енергийната ни система, но и защото те създават трудова заетост на десетки хиляди семейства от Старозагорския и Хасковския регион“.

„Що се касае до инвестициите, немалко бяха направени през последното десетилетие. Например централата ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" е с много добри показатели. Тя е най-модерната термична централа на Балканския полуостров.

Разходите по изпълнение на новите екологични изисквания по отношение на термичните централи са значително по-големи от ползите за околната среда при въвеждане на новите норми за допустимите количества живак, серни и азотни окиси. По тази причина е необходим сериозен анализ, който да докаже на Брюксел полезността тези централи да продължат да работят в един бъдещ период от поне 10 г.“, казва той.

„След срока за дерогация за Маришките централи те лесно биха преминали към  природен газ като алтернативно гориво, тъй като бъдещият интерконектор "Комотини-Стара Загора" ще доставя природния газ буквално на входа на Маришкия енергиен комплекс. Това рязко ще повиши спазването на екологичните норми от тези централи“, казва той.

Построяването на интерконектора "Комотини - Стара Загора" ще подобри значително енергийната сигурност на страната, допълва Иван Иванов.

„Към момента България има един-единствен външен доставчик на природен газ - това е "Газпром Експорт". Когато се изгради Южния газов коридор, ще се създаде реална конкуренция и това ще осигури по-добри цени за потребителите на природен газ“, казва той.

„На проведените неотдавна разговори между КЕВР и турския енергиен регулатор бяхме информирани, че още преди 2019 г. ще бъде изграден газопроводът ТАNAP. Това е частта на Южния газов коридор през Република Турция. Паралелно се изгражда газопроводът TAP, който ще пренесе природния газ през Гърция до Италия. Когато газопроводът достигне до Комотини, ще има възможност да получаваме синьо гориво от Азербайджан по Южния газов коридор. Това означава по-стабилни цени на природния газ и по-висока енергийна сигурност за страната ни“, смята председателят на КЕВР. 

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Надежда Бочева

Последни новини

Още по темата

Коментари (2)

0
 
2
 
2
преди 6 месеца
Ще има ама само ако някой не го приватизира целия междувременно.
3
 
7
 
1
преди 6 месеца
Поредните евроатлантически блъвочи на един некадърен номенклатурчик.Къпане в сладка вода а баламите и земане на голяма заплата.Бля бля да иде да го каже тва не гелосания

Още от Енергетика
Отново възлагат на БЕХ да се разбере с ЕК за злоупотреби на газовите пазари