Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Паричната политика на ЕЦБ се основава на грешна диагноза

Действията на Франкфурт относно ценовата стабилност противоречат на договора от Маастрихт, се посочва в Меморандум за политиката на ЕЦБ

Паричната политика на ЕЦБ се основава на грешна диагноза

Снимка: Ройтерс

През 2014 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) по същество оправда своята ултра хлабава политика със заплахата от дефлация. Обаче никога не е имало опасност от дефлационна спирала и самата ЕЦБ вижда все по-малко заплаха от известно време. Това отслабва логиката ѝ в стремеж към по-високо ниво на инфлация. Следователно паричната политика на ЕЦБ се основава на грешна диагноза. Често използваният аргумент, че европейският банков регулатор ще наруши мандата си с ниски нива на инфлация, е просто неточен. Договорът от Маастрихт подсигурява този мандат, като посочва, че основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценова стабилност. Това се посочва в Меморандум за паричната политика на ЕЦБ, публикуван в петък и подписан от бивши членове на ръководството на редица европейски национални банкови регулатори и ключови фигури за европейската парична архитектура като Отмар Исинг, бивш член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, Клаус Либшер, бивш управител на Централната банка на Австрия, Хелмут Шлезингер, бивш президент на германската Бундесбанк, Нут Велинг, бивш управител на Централната банка на Холандия и други. Посочено е, че Жак дьо Ларозиер, бивш управител на Френската централна банка и Международния валутен фонд, споделя тяхното мнение.

„Като бивши централни банкери и като европейски граждани следим продължаващия кризисен режим на ЕЦБ с нарастваща загриженост. ЕЦБ провежда изключително приспособима политика в продължение на години на икономически растеж и ценова стабилност. Неотдавнашното забавяне на икономическата активност, въпреки че е считано за временно от самата ЕЦБ, и рисковете около Brexit и търговската война накараха ЕЦБ да възобнови покупките на активи и допълнително да намали вече отрицателния лихвен процент върху депозитите“, се посочва в Меморандума. 

Още по темата

Бившите банкери изразяват своята загриженост относно редица аспекти на сегашната парична политика на европейския банков регулатор. Те припомнят, че през октомври 1998 г. Управителният съвет на ЕЦБ обявява своята дефиниция за ценовата стабилност като средногодишно увеличение на равнището на цените за еврозоната под 2%. Съветът не променя това определение при оценката на своята парична политика през 2003 г.

„През последните няколко години ЕЦБ реално промени първоначалната дефиниция за ценовата стабилност, като счита за неприемлив инфлационен процент например 1,5%. Години наред ЕЦБ не успява да изпълни установената от себе си цел да повиши инфлацията в еврозоната до ниво под, но близо до 2%, което в тълкуването на ЕЦБ изглежда е „целева точка“, посочват бившите централни банкери.

Бившите банкери изтъкват, че настоящите съображения за определяне на прага от 2% като симетрична цел за инфлация представляват ясно отклонение от политика, фокусирана върху ценовата стабилност. Това е изключително вярно, ако под „симетрия“ се разбира, че след години отслабване на 2-процентовия инфлационен праг, трябва да се прекара сходен период от време, през който да е позволено превишаване на тази граница.

„И между другото, как след години на неуспешна „инфлационна политика“ ЕЦБ възнамерява да убеди обществеността и пазарите, че ще успее своевременно да спре инфлацията на определено ниво?“, се пита в Меморандума.

Съществува широк консенсус, че след години на увеличаване на паричната маса и облекчаване на условията за кредитиране продължаването на покупките на ценни книжа от ЕЦБ едва ли ще доведе до положителни ефекти върху растежа. Това затруднява разбирането на логиката на паричната политика на банката за възобновяване на покупките на активи. За разлика от това, подозрението, че зад тази мярка се крие намерение да се защитят силно задлъжнелите правителства от повишаване на лихвите, става все по-основателно. От икономическа гледна точка ЕЦБ вече е навлязла на територията на паричното финансиране на правителствените разходи, което е строго забранено от Договора от Маастрихт.

Отрицателните странични ефекти от много ниските или отрицателните лихвени проценти на централната банка остават проблем от доста време, смятат бившите банкери. Междувременно тези ефекти доминират, както е подчертано в теорията за обратната лихва, чрез която планираният ефект на много ниските лихви се обръща и предизвиква свиване. Отрицателното въздействие на средата на свръх ниските лихви се простира от банковата система, чрез застрахователни компании и пенсионни фондове, до целия финансов сектор.

Ефектите от преразпределението в полза на собствениците на недвижими активи създават сериозно социално напрежение. Младите поколения се смятат за лишени от възможността да осигурят старините си чрез сигурни инвестиции. Търсенето на доходност изкуствено повишава цената на активите до ниво, което в крайна сметка заплашва да доведе до рязка корекция на пазара или дори до дълбока криза, предупреждава Меморандумът.

Големите заеми при изключително ниски лихвени проценти поддържат на повърхността слабите банки и - косвено чрез отпускането на заеми - слабите компании. Това се постига по-специално чрез целенасочени дългосрочни операции по рефинансиране, които се повишиха значително през 2018 г. Значителните отрицателни ефекти от много ниски или отрицателни лихвени проценти включват и „зомбиране“ на икономиката, което според проучвания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Банката за международни разплащания (БМР) вече е на достигнало високо ниво в някои страни и допринася за по-слабия растеж на производителността.

Разширявайки и допълнително укрепвайки насоките за напредък, ЕЦБ твърдо установява ангажимент за ултра хлабава парична политика за следващите години, като по този начин значително възпрепятства излизането от рамките на тази политика.

Преди десетилетие паричната политика на ЕЦБ даде значителен принос за преодоляване на тежката рецесия и консолидиране на растежа след това. Колкото по-дълго обаче ЕЦБ се задържи на своя екстремно приспособим път, толкова повече отрицателните ефекти ще преобладават.

В Меморандума се посочва още, че лихвените проценти са загубили своята функционалност по отношение на управлението и рисковете за финансова стабилност са се увеличили. Колкото по-дълго време продължава политиката за свръх ниски или отрицателни лихвени проценти и ликвидността на пазарите, толкова по-голям ще е потенциалът за провал.

„Ако настъпи голяма криза, тя ще бъде с много различни измерения от тези, които видяхме преди“, споделят бившите централни банкери. Подобно на други централни банки, ЕЦБ е заплашена от евентуален край на нейния контрол върху създаването на пари. Тези развития предполагат висок риск за независимостта на централната банка.

По статията работиха: Аспарух Илиев, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

1
 
6
 
4
преди 11 месеца
Няма профилна снимка
Нулева инфлация също е под 2% и защо да е лош резултат?
Айде стига вече с това инфлационно данъчно облагане,че и живота вече се е превърнал в обезценен актив.
1
 
10
 
3
Бидонойл до: Hahoto
преди 11 месеца
Няма профилна снимка
Ами нали знаете, една глупост повторена 100 пъти започва да прилича на... А като казвам 100 пъти ми се струва, че силно подценявам труда на г-н Митев.
0
 
15
 
2
преди 11 месеца
Няма профилна снимка
Иване?! Те те четат!
0
 
22
 
1
преди 11 месеца
Няма профилна снимка
Аййй, щом банкерите взеха да цитират Ванката Митев, а както казва той:
1. При запазване на банковата грешка: централната банка ползва неправилен модел за емитиране на пари – е с нарастващи щети, фалити и катастрофална криза.
Хората са жертви на банкова грешка.
2. Устойчивият обществен просперитет е възможен, когато централната банка правилно емитира пари.
----------------------------------
Ванка, виде ли и банкерите дойдоха на твоята! :))

Още от Европа
Новият шеф на Commerzbank идва от Deutsche Bank