Бизнесът иска отпадане на всички ограничения за внос на работници от трети страни

Работодатели определят като недостатъчно предложението за допускане на повече работници от трети страни в България. Бизнесът настоява за радикални мерки, които да облекчат още вноса на работна сила от държави извън ЕС.

Според работодателите трябва да отпаднат всякакви ограничения, защото има недостиг на близо половин милион работници.

Депутати от управляващата коалиция внесоха в края на работния ден в петък законодателни промени, свързани с трудовата миграция. Става въпрос за предложения за промени в приетия вече на първо четене Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, които са внесени минути преди 18.00 часа в петъчния ден. Вносители са председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов и група депутати от ГЕРБ и "Обединените патриоти".

С тези поправки се разрешава наемането на двойно повече работници от страни извън Европейския съюз в българските фирми - в момента тези работници могат да бъдат най-много 10% от средносписъчния състав на дадено предприятие, като предложението е те да станат 20%, а за малките и средните предприятия - 35%.  В мотивите си вносителите са посочили, че сега действащото ограничение за заетост на работници от трети държави -  до 10% от всички, е морално остаряло и неефективно. 

Сред другите предложения са отпадане на списъка с професиите, по които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, а също така и отпадане на т. нар. "пазарен тест" за издаване на Синя карта на Европейския съюз за специалисти - това е предварително проучване на кадрите, което работодателите правят за определени групи професии. По този начин се цели да се облекчи достъпът на чужденци с висше образование до българския пазар на труда. 

Въпреки извънредните поправки в закона председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев настоява да бъде разрешено наемането на повече работници от страни извън ЕС без никакви пречки.

„Да, това е много по добре от 10%, но всъщност трябва да бъде сто пъти по-добре, защото ние имаме крещящ недостиг на пазара на труда. Имаме под един процент чужди работници, даже и на трети страни, взети в икономиката, а потребностите са за 500 хиляди в средносрочен план“, коментира Велев по БНР.

Той цитира изследвания на Института за устойчиво икономическо развитие, според които в шест от секторите в момента са нужни 80 хиляди работници - машиностроене, електротехника, строителство, туризъм, ИТ сектора.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев определи направеното предложение  като недостатъчно и припомни, че недостигът на специалисти с определена квалификация на пазара на труда е сред най-болезнените проблеми за работодателите.

„Предложението, така както както е внесено, не е достатъчно адекватно, недостатъчно радикално“, каза Велев. По думите му трудовият пазар всяка година поради пенсиониране губи около 100 хиляди души и на тяхно място идват навършили 18 години малко над 50 хиляди  -тоест с над 40 хиляди всяка година се увеличава тази "дупка", това е 10 пъти повече, отколкото е нетната емиграция.

Даже и да спре изтичането на работна сила в чужбина  и обратно  - да започне завръщането й, ние пак не можем да си решим проблема с трудовите ресурси, посочи Велев.

Според бизнеса е, че при ръст на икономиката няма как да се справим без внос на работна ръка. В европейското законодателство няма изискване за процент заети в дадено предприятие граждани на трети страни, аргументират се работодателите.

„Трябва държавата всячески да съдейства за това да облекчи, а не да затруднява вноса (на работна сила), да ускори подписването на двустранни спогодби с Украйна, Молдова и с други страни - въобще да предприемем енергични действия в тази посока, каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

За синдикатите обаче широкото отваряне на пазара на труда за чужденци се посреща с недоверие и опасения, че българските работници ще бъдат поставени в неравностойно положение и че има риск родните кадри да бъдат изтласкани от чуждите.

От КНСБ са категорични, че статистиката на Агенцията по заетостта не показва необходимост от завишаване на квотата за чужденци в големите и средните фирми. Според данните на синдиката за последните две години има само 10 фирми, които са пожелали да надвишат квотата от 10% за чужда работна ръка и те са микро и малки предприятия.

Според данни на синдикатите над 70 хиляди безработни българи са на пазара на труда повече от една година, а обявените от бизнеса свободни работни места са едва 12 хил. в бюрата по труда.