Българският износ с нов рекорд през 2019 г.

Българският износ отбеляза нов рекорд през 2019 г., достигайки 33,9 млрд. долара. С това страната ни се подрежда на 60-то място сред всички износители в света, непосредствено след Ангола (износ на нефт 98%) и преди Алжир (нефт 97%), става ясно от анализ* на Българската стопанска камара (БСК). От работодателската организация припомнят, че през 2018 г. България е била на 64-то място.

В ЕС сме на 20-то място - преди Литва, Хърватия, Люксембург, Естония, Латвия, Малта и Кипър. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Словения – 46 млрд. долара, Финландия – 73 млрд. долара, Словакия – 91 млрд. долара, Дания – 110 млрд. долара, Ирландия – 170 млрд. долара. От анализа става ясно още, че в долари ръстът на износа на България през 2019 г. спрямо 2018 г. е 0,6%, а кумулативно за последните 5 години е 33,4%. Спрямо 2006 г. – последната преди приемането ни в ЕС, ръстът е 143%.

Световният внос е намалял с 4% за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 години е 14%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари, коментират от БСК. Според данните на НСИ в лева ръстът 2019/2018 е 4%. Разликата с ITC Женева се дължи на промените във валутните курсове през годината.

Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, енергоносители (горива и електроенергия), машини и апарати, мед и изделия от мед. Тези четири групи стоки формират 36% от износа ни. От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, тъй като НСИ третира тази информация като конфиденциална. По експертна, неокончателна оценка, България е изнесла стоки за отбраната поне за 560 милиона долара. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея. Припомняме, че за 2018 г. износът на специална продукция се оценява на 780 мил. долара., а за 2017 – 1, млрд. долара.

bsk2

Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 12% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%. Износът на машини и апарати също се представя много добре и бележи средногодишен ръст от 10%, докато световният внос расте с 5%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.

Традиционно, износът на енергоносители и медни продукти заемат водещи позиции; за 2019 г. – второ и четвърто място. За периода 2019/2018 г. износът на мед и медни продукти бележи сериозен спад – 20%, дължащ се основно на спад в изнасяните количества. Износът на зърно заема пета позиция.

С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, фармация, пластмасови изделия. Следват руди и концентрати, от които 2/3 са концентрати на благородни метали, конфекция, плетени облекла, мебели и изделия за обзавеждане, желязо и стомана и изделия от желязо и стомана. По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.

Според БСК стоките с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2019 г. са средни и тежки нефтени масла 1 263 мил. долара – 21% ръст спрямо предишната година, леки нефтени масла 1 208 млн. долара и с ръст 11% за година, катодната мед – 1 001 млн. доалра, при спад в износа 20% в стойност и 15% в количество, пшеница 944 млн. долара, ръст 11%, медикаменти 806 млн. долара с 5% ръст, следва анодната мед с 794 млн. долара, спад 26% в стойност и 27% в количество, концентрати на благородни метали 594 млн. долара с 47% ръст, електроапаратура 524 млн. доалара 19% ръст, царевица 468 млн. долара и ръст 77%, биодизел 450 млн. долара, ръст 20%. Тези 10 стоки формират 23,8% от износа.

Износът на велосипеди със спомагателен двигател нараства 6 пъти от старта си през 2017 г.

С най-голям положителен търговски баланс са леки горива, пшеница, анодна и катодна мед, средни и тежки горива, концентрат от благородни метали, царевица, кабелни снопове.

България държи 22,2% от световния пазар на патешки черен дроб въпреки значителния спад в износа. Временно консервираните череши имат 16% дял, месинг на плочи и ленти 15,9%, рапица 14,4%, концентрати на благородни метали 13,5%, спирачни маркучи 13,2%, прясно патешко месо 12.6%, семена от кориандър 12,2%, замразено патешко месо 11,9%.

bsk1

През 2019 г. сме осъществили износ за 218 държави и територии, става ясно още от анализа на БСК. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти. Най-важният пазар е Германия – 14,8% от целия износ, при това – с положителен търговски баланс от почти половин милиард щ.д. Следват Румъния с 8,7%, Италия със 7,4% (за първи път от години имаме отрицателен търговски баланс с Италия), Турция със 7,2%, Гърция с 6,8%, Франция с 3,8%, Белгия - 2,9%, Китай - 2,7%, Испания – 2,7% и Холандия - 2,5%. Тези 10 партньора са пазар за 59,6% от износа.

Най-голям положителен търговски баланс имаме с Гърция – 525 млн. долара, следвана от Германия, Тунис, Великобритания, САЩ. Най-голям отрицателен търговски баланс имаме с Русия – 3,146 млрд. долара при общ търговски дефицит на България от 3,937 млрд. долара. Следват отрицателните баланси с Унгария, Китай, Полша, Испания.

Измежду значимите партньори над 10% ръст за миналата година имаме с Испания, Чехия, Сърбия, Русия, Египет 50%, Украйна 74%, Словакия, Тунис 127%. Спад над 10% се регистрира с Италия, Белгия, Дания, Грузия.

Според БСК преструктурирането на българския износ продължава, но не достатъчно бързо. Българските предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки, въпреки че продължава да се наблюдава липса на добри управленски умения и пазарен усет. Износът расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика, каквато липсва у нас – политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България, и много други. Поради слабата диверсификация на някои продукти, могат да се очакват сътресения в резултат на кризата, породена от COVID 19.

Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава, техният износ се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини, енергоносители и материали с ниска степен на преработка държи дял и за 2019 г. е около 31-32%

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от (липсата на) конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.

Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено в техните предприятия. Това има негативно въздействие, изразено в по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, сравнително по-голямо въздействие върху околната среда.

Технологичното обновление не се случва достатъчно бързо и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни решения и технологии, отколкото на българските. Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат. От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, и така евтиният труд на българските учени допринася за тяхната конкурентоспособност, коментират още от БСК.

*Автор на анализа е Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в БСК.