Правителството продължава да анонсира мерките, които взима за подкрепа и помощ за справяне с икономическата криза, но оттук насетне трябва да има мерки за растеж и възстановяване. Около този извод се обединиха икономистите Лъчезар Богданов и Георги Вулджев.
"Голямата глътка въздух за бизнеса и за домакинствата беше в банковата система. Мораториумът и възможността да се отложат падежи и плащания беше може би най-голямата, важната, всеобхватната мярка за българската икономика", уточни Лъчезар Богданов и добави, че вече е време да се спре дебатът за мерки за спасяване и оцеляване.
По думите на Вулджев пък управляващите са допуснали грешка като вместо да помислят за по-дългосрочни мерки, беше удължен срокът на мярката 60/40.
Относно състоянието на хазната, Богданов каза, че има известни буфери в бюджета най-вече по отношение на
вътрешните инвестиции. През последните години се бавят проекти и когато останат пари в края на годината, те се пренасочват към проекти в напреднала фаза. Вижда се, че разходите не растат драматично, даже в някои пера са свити, обясни той.
Като друг много голям ресурс Богданов посочи оперативните програми. Взето е общоевропейско решение, според което всички страни могат да харчат от тях за спешни текущи проекти. И третият резерв, който все още не е докоснат, е увеличението на средствата за кохезионната политика, което е постигнато. Става въпрос за около 650 милиона евро, които теоретично могат да бъдат харчени до края на тази година. Извън това имаме и фискален резерв - "бели пари за черни дни", на които не е посегнато и резервът стои непроменен.
Фискалните данни, които сме видели досега, са малко измамни, пък добави Георги Вулджев. Според него много от плащанията особено по програмата 60/40 са тръгнали бавно. Той очаква през второто полугодие разходите да растат доста по-съществено, поради което не трябва да разчитаме много на фискалния излишък.
Според Вулджев приходите ще продължат да падат поради слабия туристически сезон. През летните месеци от тази година приходите от ДДС, акцизи и подобни със сигурност ще са по-ниски, прогнозира той. "Разходите ще продължават да растат нагоре, а приходите ще продължат да се свиват." По негово мнение разумният подход е да се приоритизира начинът, по който се разпределят средствата.


52% от българите виждат застой днес, но една трета вярват в по-добро бъдеще
Експерт: Нервното шофиране води до по-голям разход на гориво
Масови съкращения в 15 области в България: ИТ сектора под ножа
БЧК: Над 2400 души са спасени от удавяне през 2025 г.
Нормализира ли се пазарът на недвижими имоти след еуфоричната 2025 година
AI агенти в екипа: От еуфория към измерими резултати за софтуерните компании
Кредити за малкия бизнес: Българска финтех компания запълва нишата вместо банките
Наистина ли Тръмп не се интересува от междинните избори?
Авансовите договори за чипове са полезна мярка за акциите на производителите им
McKinsey: САЩ внасят диспропорционално много електроника от Азия
Skoda за първи път показа новия си флагман
Навигация превърна Mazda CX-5 във влак
Ford Focus се завръща като хибриден SUV
10 коли, които ни хванаха окото на тазгодишното BMW Expo
Избягал папагал нанeсе огромни щети по коли в Шотландия
Микро плодови нокти: топ тенденция за летния маникюр
4 скрити признака за депресия
Котката на Карл Лагерфелд, Шупет, се оказа бедна
преди 5 години Вече?!А'ч печатниците до сега не се ли скапваха от принтене?Имайте малко милост бе, хора?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар