Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Има ли риск пациенти да доплащат повече за лечение в болници?

Отваря се широко поле болниците да творят какви ли не допълнителни плащания и услуги, посочват от Националната пациентска организация

Има ли риск пациенти да доплащат повече за лечение в болници?

Снимка: Pixabay

Има риск пациентите да доплащат за много повече неща в болниците, ако промените, предложени от Министерството на здравеопазването, станат факт. За това сигнализират адвокати и пациентски организации.

Преди два дни ведомството публикува множество предложения за промени в серия закони, касаещи финансирането на здравната система. В Закона за здравното осигуряване се предлага да има изричен текст, според който болниците трябва да осигуряват лечението по НЗОК, без да искат и да приемат от пациентите плащане или доплащане. Предлагат се обаче и изключения – при желание пациентът да може да плати или доплати за лекарство, изделие или метод на лечение, различни или по-скъпи от предвидените по клиничната пътека. Точно този текст предизвиква спорове, въпреки че в мотивите си здравното ведомство посочва, че чрез промените се разрешава дългогодишният проблем с плащанията на пациенти „под масата”.

Според действащите правила в болниците пациентите могат да плащат само за определен вид допълнително поискани услуги като подобрени битови условия и избор на екип. С предложените поправки това се описва и в закон. Въвежда се и забрана да се искат пари от пациентите за лечение по Здравна каса, но се допускат изключения – ако болният поиска лекарство, медицинско изделие, диетична храна или метод, различни и по-скъпи от тези по Каса.

„Може да се окаже, че в желанието си Министерството на здравеопазването да ограничи тези доплащания и да защити правата на пациентите, всъщност прави съвсем обратното”, посочва по bTV Мария Шаркова, адвокат по медицинско право.

„Действително се отваря широко поле болниците да творят какви ли не допълнителни плащания и услуги”, коментира Андрей Дамянов, зам.-председател на Националната пациентска организация и член на надзорния съвет на НЗОК.

Болничният сектор е категоричен, че до там няма да се стигне.

„Моята надежда е да се стигне до организация на доплащанията по официален път, т.е. те да не бъдат нерегламентирани, да станат публични”, посочи Андрей Марков от Българската болнична асоциация.

„Новите здравни разподредби са стъпка към демонополизацията на НЗОК в т.нар втори пакет, който не е задължителен”, това заяви директорът на „Пирогов” проф. Асен Балтов. Той обясни, че с предложените промени пациентите ще имат възможността да изискват допълнителни процедури при тяхното лечение. Те ще включват три опции – по-добри битови условия, допълнителни грижи от страна на лекарския екип, както и избор на екип и лекар.

Балтов каза, че  в момента частните болници у нас се опитват да направят допълнителни здравни пакети, които да компенсират недостатъчното финансиране на клиничните пътеки. Държавните болници са против подобни мерки, каза той и допълни, че всичко трябва да е регламентирано и регулирано.

„Проблем е когато влезеш в частна болница и ти поискат 200 лв. В „Пирогов” сумата е 0 лв”, допълни лекарят. Също така смята, че когато се остойности трудът на медиците, процентите на доплащане ще намалеят. Проф. Балтов очаква увеличение на финансирането по клиничните пътеки с поне 20%.

„Съществена промяна от това няма да настъпи, те и сега действат тези текстове. Тази поправка почти не засяга темата със заплащането", заяви председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров по Bulgaria ON AIR. Той посочи, че проблемът е изключително неравномерното доплащане. По думите му има хора, които доплащат по няколко хиляди лева, а други - почти нищо.

Според д-р Кацаров има неправилно формиране на цените на медицинските услуги, за които той смята, че в повечето случаи са определяни лобистки. „Трябва да нормализират тези цени. Здравната каса се управлява от аматьори! Тези хора не могат да решат тези проблеми", настоя д-р Кацаров.

Бившият директор на „Пирогов” доц. д-р Спас Спасков се съгласи с голяма част от твърденията на Стойчо Кацаров и на свой ред отбеляза, че Здравната каса е социален инструмент, който изравнява възможностите на пациентите, плащайки минимален пакет.

„При всяко положение за нещо повече някой трябва да плати. Няма лошо ако бъде регламентирано", коментира доц. д-р Спасков в „България сутрин". Поправките, регламентиращи плащанията, носят положителен ефект, защото хората ще знаят за какво дават парите си, смята доц. д-р Спасков.

Той е на мнение, че при вкарването на актюери в НЗОК, ще се определят реални цени на медицинските услуги, тъй като в момента цените в Касата се определят по възможности.

Вижте още във видеото!

гледано: 2147   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
0 гласа

По статията работиха: Евгения Маринова, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (7)

1
 
2
 
7
преди 1 година
Няма профилна снимка
"забрана да се искат пари от пациентите за лечение по Здравна каса"

Това е в ущърб на интересите на тези, които си плащат здравния рекет (наричан с евфемизма здравна осигуровка, но всъщност е данък, защото се плаща задължително) на държавата, но предпочитат да ползват услугата на по-добра болница.

В мой интерес е ако лечението струва 1200 лева, а здравната каса плаща само 300 лева аз да мога да доплатя 900 лева.

Ако забранят на болниците да взимат допълнително пари от пациенти, които са осигурени по здравната каца ще съм принуден да плащам 1200 лева като така няма да се възползват от правото си здравната каца да плати 300 лева от цената на лечението!

Защото ако цената на услугата е 1200 лева няма как болницата да я извърши само срещу 300 лева (които се плащат от кацата без дъно).
0
 
9
 
6
bstoyano до: s3
преди 1 година
Няма профилна снимка
В този случай не искам да има удръжки за здравно осигуряване!
4
 
2
 
5
s3
преди 1 година
Няма профилна снимка
Добре е доплащането да се регламентира за да знае човек колко ще му струва лечението ако се разболее. Чсно е, че безплатни неща няма, няма как да искаме държавата да плаща за лечението ни, след като реално тя пари не събира, парите отиват в НЗОК, но НЗОК нито създава болници, нито предоставя лечение на хората, а само събира пари и ги разплаща където реши. Реално затова и хората трябва да разберат, че лечението трябва да се плаща, няма как да е безплатно. Като отидат да се преглеждат или лекуват, тря
5
 
2
 
4
s3
преди 1 година
Няма профилна снимка
Добре е доплащането да се регламентира за да знае човек колко ще му струва лечението ако се разболее. Чсно е, че безплатни неща няма, няма как да искаме държавата да плаща за лечението ни, след като реално тя пари не събира, парите отиват в НЗОК, но НЗОК нито създава болници, нито предоставя лечение на хората, а само събира пари и ги разплаща където реши. Реално затова и хората трябва да разберат, че лечението трябва да се плаща, няма как да е безплатно. Като отидат да се преглеждат или лекуват, тря
5
 
2
 
3
s3
преди 1 година
Няма профилна снимка
Добре е доплащането да се регламентира за да знае човек колко ще му струва лечението ако се разболее. Чсно е, че безплатни неща няма, няма как да искаме държавата да плаща за лечението ни, след като реално тя пари не събира, парите отиват в НЗОК, но НЗОК нито създава болници, нито предоставя лечение на хората, а само събира пари и ги разплаща където реши. Реално затова и хората трябва да разберат, че лечението трябва да се плаща, няма как да е безплатно. Като отидат да се преглеждат или лекуват, тря

Още от Икономика и политика
ВиК холдингът ще погаси дълговете на дружествата в Добрич и Шумен