Как ще се отрази новото райониране на България на достъпа до евросредства?

В началото на тази седмица Министерството на регионалното развитие и благоустройството представи три варианта за ново райониране на страната, с което откри публичното обсъждане по темата.

Накратко, новото райониране се налага по чисто обективни причини - единият от сегашните райони[1] (Северозападният) вече не отговаря на формалните критерии за населението. 

Населението на един район трябва да бъде в границите между 800 000 души и 3 млн. души, като по последни данни Северозападна България вече е паднала под прага, а до 1-2 години най-вероятно и Северният централен район също ще се окаже с население под 800 000 души.

Моментът на новото райониране също не е случаен. Решението трябва да бъде взето до края на годината и е част от дългия процес по изготвянето и приемането на новата седемгодишна бюджетна рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. Този процес вече тече, но същинските преговори ще започнат в началото на май, след като Европейската комисия представи своето предложение за новия бюджет, пише в анализа на главния икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова.

Един от големите въпроси около новия бюджет се очаква да бъде именно Кохезионната политика (или политиката по сближаване) в ЕС и средствата за нея. С предстоящото напускане на Великобритания и загубата на нейната вноска[2] ще се търсят възможности за намаляване на разходите, като „на мушката” са и средствата за кохезия като едно от големите разходни пера в бюджета на ЕС (с над 1/3 от общия бюджет).

Връзката между европейските пари за сближаване и новите райони на България е съвсем пряка.  Т.нар. райони за планиране или статистически райони на ниво NUTS-2 по европейската класификация се обособяват с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат. От своя страна, именно NUTS-2 се използват при разработването на Кохезионната политика на ЕС и при разпределянето на средствата за нея.

От това как точно са начертаните границите на районите във всяка една страна зависи и какъв достъп ще имат съответните райони до различните инструменти на Кохезионната политика. Конкретно за Кохезионната политика са дефинирани 3 нива на достъп, т.е. 3 категории на районите за периода 2014-2020 г. (вместо предишните 2):

    —  – По-слабо развити региони – това са регионите с БВП на глава в стандарт на покупателна способност (СПС) под 75% от средното за ЕС

    —  – Региони в преход – с БВП/глава между 75 и 90% от средното за ЕС

    —  –  По-силно развити региони – с БВП/глава над 90% от средното за ЕС
графика