Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Най-скъпата сладководна риба в Европа заплува в Дунав

Пазарът на европейската змиорка има огромен потенциал, твърди д-р Георги Атанасов

Най-скъпата сладководна риба в Европа заплува в Дунав

Снимка: Надежда Бочева, Investor.bg

Европейската змиорка (Anguilla anguilla L 1578) е най-скъпата сладководна риба в Европа, а пазарът има огромен потенциал – буквално всеки произведен килограм ще бъде изкупен. Това заяви пред Investor.bg д-р. Георги Атанасов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, представител за България на SEG (Sustainable Eel Group – група за защита на популацията на европейската змиорка). 95% от популацията на вида е унищожена заради прекомерен улов и замърсяване и след предприети мерки за защита тепърва започва да се възстановява.

В началото на май хиляди спасени змиорки от застрашения вид заплуваха в Дунав. Преди това през февруари митничари задържаха на Летище София ценен зарибителен материал – над тон или милиони екземпляри - с направление Малайзия, обявени в документите като "шаран и толстолоб за зарибяване". 

Още по темата

Видът е под закрила и зарибителен материал може да се транспортира от една страна на ЕС в друга, но не и към Азия, където европейската змиорка е ценен деликатес, разясни Георги Атанасов.

Най-големите производители и консуматори на европейска змиорка в Европа са Холандия, Дания, Италия, Гърция, Франция, Германия, Швеция и други страни.

Големият риск за вида е сложният цикъл на възпроизводство и неуспешните досега опити зарибителен материал да бъде отгледан изкуствено в аквафермите, пояснява д-р. Атанасов. Възрастните екземпляри прекарват по 5 – 10 години в европейските реки и езера, които са свързани с Атлантическия океан, Черно море и Средиземно море. След това те мигрират и изминават хиляди километри, за да хвърлят хайвера си в Саргасово море.

Конфискувани европейски змиорки на Летище Суварнабхуми в Банкок, Тайланд, 21 декември 2018 г. Снимка: Ройтерс

Неподвижните и прозрачни ларви се придвижват за около една година с топлото течение Гълфстрийм обратно към Европа и медувременно се развиват до фазата стъклена змиорка.

В тази фаза започва уловът им край бреговете на Франция, Португалия, Испания, Великобритания и Италия, а змиорките отиват в аквафермите.

В България са останали единични екземпляри в Дунав, а по Струма и Марица са изчезнали заради човешката дейност.

Част от правилата за защита на вида са въведени като резултат от дейността на европейската научна организация SEG, която си е поставила за цел възстановяването на европейската змиорка чрез устойчив улов от лицензирани фирми. В резултат вече има данни за нарастване на популацията.

„Според учените 1,3 млрд. стъклени змиорки се придвижват годишно към европейските води. Основно през Бискайския залив те се опитват да достигнат реките, където да се развият, преди да поемат обратно към Саргасово море. Само 4% попадат в аквафермите, където се отглеждат една – две години. 3% се използват за възстановяване на запасите“, коментира председателят на SEG Андрю Кер. 

В момента изкупната цена от фермите е над 14 евро за килограм, а в търговската мрежа например в Германия 200 грама пушена змиорка се продават за 17 евро (85 евро за килограм), коментира Георги Атанасов.

Той посочи, че всяка акваферма, която отглежда змиорки, е задължена да поеме част от отговорността за вида и връща част от екземплярите в реките. Това дава шанс да се възродят дейности като улова и аквакултурите.

В България по рибарската програма беше направен опит за отглеждане на змиорки, но фермата беше затворена.

Заловената на летището пратка със зарибителен материал не е първата, но за първи път екземпляри оживяват и се връщат обратно в природата. От митницата змиорките бяха предадени на Института по рибни ресурси във Варна, но поради липса на обем в Аквариума бяха отгледани в частен развъдник в Добрич.

Със съдействието на SEG и Министерството на околната среда и водите пък беше осигурена храна – хайвер от треска, внос от Холандия. В началото на май в Дунав бяха пуснати 70 кг от защитения вид или оцелелите около 150 хил. екзепляра.

Разрешение и препоръки за пускането на змиорките даде Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, но след като учените доказаха, че екземплярите не са носители на паразити и действително са местен за страната вид.

Според д-р. Атанасов има смисъл в България да се инвестира във ферми за змиорки, а колкото и килограма да се произведат ще бъдат изкупени за западноевропейския пазар, където има недостиг. Той е категоричен, че видът е с огромен пазарен потенциал.

В същото време Андрю Кер изтъква, че SEG работи с Европол и Интерпол срещу трафика от Бискайския залив към Китай. И допълва, че по данни на Европол годишният трафик на стъклени змиорки е 100 тона или от 300 до 350 млн. езкемпляра. Това сериозно подкопава усилията на SEG да възстанови запасите.

Печалбата от трафика е огромна – всяка змиорка струва около 1 евро, когато напуска Европа, а след като е отгледана в в Китай, стойността й нараства десетократно. Така трафикът се оценява на около 3 млрд. евро и води до най-голямата печалба от престъпления срещу дивата природа.

Ограничената и контролирана търговия не вреди на вида, за разлика от трафика. Аквафермите са поели отговорността да купуват зарибителен материал само от веригата на SEG, като спазват отговорни практики при отглеждането при пълно проследяване, подчертава Андрю Кер.

Заловената през февруари 2019 г. пратка на Летище София. Снимка: Агенция Митници

По статията работи: автор Надежда Бочева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

1
 
11
 
2
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Журналята дали са чували, че моруната и въобще есетровите риби също плават в Дунав и то не от вчера?
4
 
4
 
1
преди 3 седмици
Това филмче само привидно няма връзка с Дунав, патките и птичките над него. Пишете и рибата:

https://www.kla.tv/_files/video.klagemauer.tv/bulgarisch_vid/bulgarisch_2019-03-27-D181D0BFD0B5/01_bulgarisch_2019-03-27-D181D0BFD0B5_480p.webm

Още от Икономика и политика
43% от пълнолетните българи планират да почиват това лято