Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Л. Шулева: Новата дигитална ера изисква гъвкава квалификация

Държавата трябва да преосмисли финансирането на пазара на труда, като насочи средства към бизнеса за обучение на кадрите, каза бившият министър

Л. Шулева: Новата дигитална ера изисква гъвкава квалификация

Лидия Шулева Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Кризата с кадрите на пазара на труда продължава да тежи на бизнеса. През последните няколко години основният проблем на фирмите е именно липсата на подходяща работна ръка. Трудовият пазар продължава да буксува заради огромната пропаст между потребностите на работодателите от качествена работна сила и възможностите на наличния трудов ресурс. Въпреки инвестираните средства и стартиралите мерки в последните години държавата не дава адекватна подкрепа на бизнеса за успешен подбор на кадри.

За новите предизвикателства на трудовия пазар, за държавната политика по заетостта, за равнището на доходите в страната и резервите на пазара на труда разговаряме с Лидия Шулева, бивш социален и икономически министър, експерт по трудовия пазар.

- Госпожо Шулева, от години бизнесът у нас твърди, че не може да си осигури точните специалисти. Пазарът на труда разполага ли с ресурси, които не са мобилизирани досега?

- Действително и през тази година недостигът на качествена работна ръка, на професионалисти от каквито бизнесът има нужда, продължава. Успоредно с това пазарът на труда продължава да оказва натиск върху работодателите. Те са принудени да увеличават заплатите, но дори и това не им помага да намерят точния брой квалифицирани кадри, от които имат нужда. Затова фирмите все повече сами започват да решават проблема, повишавайки квалификацията на хората, които наемат. Това обаче е много скъпо, защото е необходим ресурс и за стажантите, и за наставници. 

Още по темата

- Какво се случва с програмите на социалното министерство, които са в помощ на заетостта в страната?

- В момента Министерството на труда и социалната политика се фокусира върху заплащането на различни видове курсове, но се оказва, че хората, които се записват в обучителните центрове, не са годни за нуждите на бизнеса. Например има редица предприятия със съответното технологично оборудване, но никой не обучава хора за работа с такова. Икономиката има необходимост от кадри, които могат да работят с определени машини и технически устройства, не са нужни само чужди езици и компютърни умения. Ето това отваря голяма ножица между обучителните центрове и нуждите на бизнеса. Затова твърдя, че програмите на държавата трябва да бъдат преразгледани и основната част от средствата трябва да бъдат насочени към работодателите, за да могат те да правят обучение и подбор на хора.

Фирмите все повече сами започват да решават проблема, повишавайки квалификацията на хората, които наемат. Това обаче е много скъпо, защото е необходим ресурс и за стажантите, и за наставници

- Какви са причините според Вас социалното министерство да не ревизира програмите за трудова заетост?

- Инерцията в тези системи е огромна. Като че ли няма достатъчно мотивация да се променят вече установени неща. Не се замислят за промяна и този инерционен път води до безсмислено харчене на пари, които нямат ефект върху трудовия пазар.

- Правителството обяви три сценария за преодоляване на дефицита на работна ръка. Смятате ли, че биха били ефективни?

Разбира се, реинтеграцията на населението в трудоспособна възраст е основен източник, но въпросът е как да бъдат включени в активната работна сила. Защото в момента държавата плаща социални помощи на младо активно население, второ – дава възможности за курсове, които са безполезни и след тях хората не могат да си намерят работа и се връщат на социални помощи или на сивия пазар на труда. Така че мерките, които се вземат досега, не са достатъчно ефективни. Явно трябва да се помисли за по-смислени мерки, които биха могли да доведат до реинтеграция на неактивното население в трудоспособна възраст.

- Какви са тези мерки?

- Бих дала пример с мерки отпреди години, когато бях социален министър - тогава предоставихме възможности за обучение чрез трудова дейност, тоест наемане на хора, които да бъдат обучени, като при отказ се спираха социалните им помощи. Става въпрос не просто за участие в някакви курсове, а работа чрез обучение. Това само за две години даде сериозни резултати.

Що се отнася до връщането на българи от чужбина, това би могло да стане при конкурентни условия - когато стандартът на живота тук се приближи до това, което те получават в западните страни. При някои категории работници това може да се случи, при други обаче ножицата е много голяма и едва ли ще може да очакваме в скоро време сериозен прилив на трудови емигранти обратно у нас.

- Говори се за друг резерв на трудовия пазар в България – за т. нар. вторичен трудов пазар, тоест специалисти, които биха могли да са по-ефективни на друго работно място. Може ли да се активизира този пазар?

- Хората, които искат да сменят работното си място срещу възможността за нова квалификация, са един сериозен ресурс, който не трябва да се подценява и е пряко свързан с провеждането на обучения в самите фирми.

- В България обаче остава подценен и ресурсът на групата на възрастните работници. Това също е възможност, която не е оценена, а е източник, който може да даде сериозна възможност за развитието на трудовия пазар. В същото време голяма част от възрастното население може да се използва като наставници и консултанти.

- Как коментирате данните, че България е на челна позиция по брой на хората, които нито учат, нито работят?

- Не мисля, че тази статистика отговаря на истината. По-скоро тези хора се делят на няколко групи – трудови емигранти, които сезонно работят в чужбина и се връщат периодично – именно те се водят, че не учат и не работят, и не са малка група. На второ място са хората, работещи в сивия сектор. На трето място са децата на родители, работещи в чужбина. Те просто разполагат със средствата от чужбина и не работят и не учат. Те също са голяма група.

- Дуалното обучение у нас тръгна, но проектите имат редица пречки. Защо не се случват очакваните резултати?

- Тръгна заради старта на швейцарския проект, но след изчерпването на ресурса държавата не предложи друг тип финансиране. Преди имахме нелошо професионално обучение чрез техникумите, които вече не съществуват, а те даваха добри кадри за времето си. Ако обаче се прехвърли само на фирмите финансирането без участието на държавата, това е непосилно за повечето от тях. Трябва да се подхожда доста по-гъвкаво, но това трудно се отдава на администрацията.

- Ниските доходи на работещите у нас и разтварящата се ножица при различните подоходни групи става все по-важен въпрос. Има ли изход от ниските доходи в България? 

- В секторите с добра производителност и висока добавена стойност доходите е нормално да са по-високи. В други сектори обаче са дейности, които са нископроизводителни и на този фон няма възможности за високи заплати. В същото време с натиска върху търсенето прогнозирам, че много от тези фирми ще фалират, защото няма да има желаещи да работят за тях, и ще останат само тези, които могат да си позволят да дават по-високи възнаграждения. Така ще се получи една естествена регулация на доходите.

Още по темата

- По прогноза на ЕК след десет години близо 800 милиона работни места ще бъдат заети от роботите? Все повече се говори за дигитализация на трудовия пазар...

- Дигитализацията и изкуственият интелект бързо навлизат в икономиката и в ежедневието. Дори ще продължи с по-бързи темпове, отколкото си представяме. Може би наистина ще бъдат заместени някои дейности, които в момента се извършват от хора, но това няма да даде особено голямо отражение върху самия пазар на труда, върху увеличаване на безработицата или друго. Чисто и просто профилът на работещите ще се смени – от хора, извършващи нископроизводителна дейност, ще се изискват хора с много по-висока квалификация. Именно това е предизвикателството, което стои пред трудовия пазар и институциите.

Хората на бъдещето ще трябва да бъдат много по-гъвкави и по-често да сменят квалификацията си, за да станат адекватни на новата дигитална ера. Новите условия ще изискват много по-честа смяна на вече придобитата квалификация.

Хората на бъдещето ще трябва да бъдат много по-гъвкави и по-често да сменят квалификацията си, за да станат адекватни на новата дигитална ера. Новите условия ще изискват много по-честа смяна на вече придобитата квалификация. С още по-голяма сила ще важи и нуждата от повече инвестиции в квалификация и обучение в самите предприятия, за да могат да обучават в ход своите служители.

- Как очаквате да се развие пазарът на труда до края на годината?

- Не очаквам особено голяма промяна, но ще се засили търсенето на стажанти в предприятията независимо, че е скъпо. Ще има засилено лансиране на стажантски програми. Голяма част от фирмите нямат друг избор. Останалите параметри на трудовия пазар ще се запазят.

По статията работиха: автор Евгения Маринова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Имената на бизнеса
Иде часът на истината за ползите от нетрадиционната политика на централните банки