Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Новини

Японската икономика се свива през първото тримесечие

Понижението прекъсва серията от осем поредни тримесечия на ръст

Японската икономика се свива през първото тримесечие

Снимка: Ройтерс

Две години (осем тримесечия) продължи най-дългата поредица на икономически ръстове в Япония след „икономиката на балона" в края на 80-те години. Но сега и нейният край дойде. През първото тримесечие на годината икономиката на страната се свива за пръв път от 2015 г., показват първоначалните данни на властите.

Това свиване е удар върху Абеномиката - икономическата политика на министър-председателя Шиндзо Абе.

Предварителните данни за брутния вътрешен продукт показват годишно свиване от 0,6% през първото тримесечие, което е доста под средната прогноза на анкетирани от Ройтерс анализатори, която бе за спад от 0,2%. Частното потребление спада с 0,9% на годишна база.

Още по темата

Свиването идва след осем поредни тримесечия на ръст, което е най-дългият подобен период на непрекъснат растеж след 12-те тримесечия, приключили през 1989 година.

Властите също така коригираха растежа на БВП през четвъртото тримесечие до 0,6% на годишна база от досегашните данни за 1,6% преди това.

На тримесечна база в началото на годината икономиката бележи спад от 0,2%, а последният ръст за тримесечието до декември сега бе коригиран от 0,4% до едва 0,1%.

Частното потребление, което допринася с 60% за икономиката на страната, намалява с 0,3 на сто за тримесечието, а инвестициите се понижават с 2,1 на сто.  

Това представлява разочароващ доклад за растежа на японската икономика, много по-лош от очакванията, но също така и придружен с отрицателни ревизии на всички фронтове. Както винаги, Японската централна банка не реагира на данните, но ако предварителните данни не бъдат коригирани впоследствие, определено ще се отразят негативно върху йената.  

Икономисти и анализатори очакват икономиката отново да набере скорост. “Това не е повратна точка, това е временен спад", казва Такеши Минами, главен икономист в изследователския институт Norinchukin. Данните показват стагниращо частно потребление, а през третото тримесечие - спад в частното жилищно строителство. Противно на очакванията, компаниите са инвестирали по-малко от преди. Износът и вносът нарастват значително, но  допринасят само за минимален растеж.

Развитието на отделните компоненти потвърждава общата картина, че дори и след пет години на Абеномика вътрешната икономика в Япония не е достатъчно силна, за да компенсира напреженията във външната търговия. Неочакваният спад на бизнес инвестициите е може би реакция на несигурността при външната търговия, където негативно отражение имат не само глобално забавяне на растежа, но и търговската война на американското правителство. Срещу тези рискове анализатори отчитат като положителен факта, че заплатите в Япония се покачват и по този начин отново ще насърчат потреблението.

За по-дълъг период от изминалите две години японската икономика растеше между пролетта на 1986 и началото на 1989 г. - в продължение на 12 тримесечия. Този период се нарича в Япония „икономиката на балона“.

Прекалената увереност и леката парична политика на Централната банка на Япония в края на осемдесетте години доведи до агресивна спекулация на японските акции и недвижими имоти, вдигайки цените до невъобразими нива. От 1985 до 1989 г. японският индекс Nikkei се увеличи трикратно до 39 000 пункта и отчита една трета от световния пазар. Практиката на кейретсу конгломератите да купуват взаимно своите акции също доведе до увеличаване на цените на акциите, а това позволи на японските корпорации да забогатяват заедно с надуването на балона. Заедно с това много компании са практикували „финансово инженерство“ (zaitech), при което спекулативните доходи се отчитат като чисти доходи във финансовите доклади.

Балонът се пука малко по-късно и Япония изпада в т. нар. „две загубени десетилетия“ със слаб ръст и частична дефлация.

Абе пое лидерството, за да вдъхне нова мощ на растежа с изключително хлабавата парична политика и строга политика на реформи. Докато японската парична политика под управлението на гуверньора на централната банка Харухико Курода продължава да се придържа към монетарната експанзия, Абе посвети по-малко амбиции на политиката за реформи. Той отдавна отлага целта за постигането на балансиран държавен бюджет (без в него да се включва обслужването на дълга).

Tpeтaтa по големина иĸoнoмиĸa в cвeтa зaпaзвa oтpицaтeлнитe си лиxви и oгpoмнaтa пpoгpaмa зa “лecни” пapи в яpъĸ ĸoнтpacт с политиката в CAЩ и Eвpoпa, ĸъдeтo цeнтpaлнитe бaнĸepи ce ĸoнцeнтpиpaт въpxy тoвa ĸaĸ постепенно дa пoвишaт лиxвитe и дa свият пpoгpaмитe зa ĸoличecтвeни yлecнeния, въвeдeни cлeд cвeтoвнaтa финaнcoвa ĸpизa.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Новини
Трябва ли инвеститорите в криптовалути да пазят зорко телефонните си номера?