Пауъл захвърли „преходната“ инфлация, отваряйки врати за повишаване на лихвите

Ясно сигнализирайки, че Федералният резерв се пренасочва към по-стегната парична политика, Джером Пауъл – който от месеци твърди, че пандемичното ускорение на инфлацията се дължи до голяма степен на преходни сили – заяви пред Конгреса във вторник, че „вероятно това е добър момент да се откажем от тази дума“.

Председателят на Фед, избран миналата седмица за нов 4-годишен мандат, все още смята, че инфлацията ще се забави следващата година, пише Bloomberg. В изказването си пред Комисията по банките в Сената обаче той призна, че тя се оказва по-мощна и трайна от очакваното и че Фед ще обмисли прекратяване на покупките на активи по-рано от планираното.

„Изглежда Фед иска да създаде известно пространство, за да отвори възможността да повиши лихвените проценти доста преди края на следващата година, ако усети, че това се налага“, коментира Браян Кълтън, главен икономист във Fitch Ratings.

Затягането на кредитите, преди пазарът на труда да се е завърнал към спокойните дни, преобладаващи преди Covid-19, когато безработицата сред чернокожите бе на рекордно ниски нива и участието в работната сила бе високо, може да предизвика критики, че Фед се отдръпва от новата рамка по парична политика, която прие миналата година. Тя бе създадена, за да осигури широкообхватен и приобщаващ ръст на заетостта.

За пазарите това, което Пауъл имаше да каже, сочеше в една посока: централните банкери подготвят почвата за увеличение на лихвените проценти много по-рано, отколкото очакваха само преди няколко месеца, когато фокусът бе да се изчака, докато икономиката не се завърне към пълна заетост.

Колко скоро може да се случи това? След коментарите на Пауъл паричните пазари оцениха шанса на 50-50, че Фед ще вдигне лихвите още през май, а оценяват на около 60 базисни пункта увеличения до края на 2022 г. Това е повече от очакваното от тях в началото на деня – но и по-малко, отколкото преди седмица, преди светът да чуе за новия омикрон вариант на коронавируса, който носи нови опасности за икономическите перспективи.

Липса в прогнозите

Пауъл цитира този риск и каза, че „всъщност не е отразен в прогнозите ни“, но не се задълбочи по темата. Той бе по-загрижен за това да изложи последната позиция на Фед по цените и заетостта.

Откакто споменаването на „преходна“ инфлация се появи за пръв път в политическото изявление на Фед през април, то присъства неизменно – и е в центъра на ожесточен дебат. Критици като бившият министър на финансите Лари Самърс обвиниха Пауъл и екипа му, че омаловажават опасността от устойчив ръст на ценовия натиск.

Проблемът с термина „преходна“ бе отчасти свързан с посланието. Макар че мнозина на пазарите смятаха, че това предполага, че Фед очаква ценовият натиск да бъде краткосрочен, Пауъл заяви, че централните банкери са имали предвид, че инфлацията няма да се утвърди.

„Думата „преходна“ има различни значения за различните хора“, каза той. „Склонни сме да го използваме в значение, че няма да остави трайна следа под формата на по-висока инфлация“.

Какво изпуснахме

Но всъщност става въпрос за нещо повече и от послание. Фед оцени погрешно силата на инфлационните импулси, удрящи икономиката, докато тя се отваряше по-цялостно след блокадите миналата седмица, докато в същото време се бореше с реалността от продължаващата пандемия.

Ценовият показател за личните потребителски разходи, който Фед използва за инфлационната си цел от 2%, се повиши с 5% през октомври спрямо миналата година.

„Това, което изпуснахме по отношение на инфлацията, е, че не прогнозирахме проблемите при предлагането“, каза Пауъл.

Тези неприятности – от недостиг на микрочипове до проблеми с доставките – вдигнаха разходите за бизнеса и принудиха потребителите да плащат повече за продуктите, които искат, а са с ограничено предлагане.

Пауъл заяви, че Фед е бил заблуден и от представянето на пазара на труда. Централните банкери очакваха американците да се върнат обратно в работната сила, след като училищата отворят врати отново през есента, а удължените помощи за безработица приключат. Това не се случва – поне засега.

Резултатът е почти рекордно ниво от незаети свободни места и по-големи увеличения на заплатите. Разходите за заетост в САЩ са се увеличили с най-бързия си темп в историята през третото тримесечие на фона на широкоразпространения недостиг на работна ръка.

Твърде рязък поврат

По план, обявен в началото на ноември, Фед в момента трябва да приключи програмата си за изкупуване на облигации в средата на 2022 г. Следващата среща на централните банкери е на 14-15 ноември, когато може да решат да ускорят този процес.

„Това е много рязък поврат“, коментира Кришна Гуха, заместник-председател на Evercore ISI. „Вероятността Фед да промени плановете си за лихвите е много по-висока от обикновено“, посочи той.

Повишаването на лихвите обаче би било много по-последователно от прекратяването на изкупуването на облигации. То би представлявало затягане на политика и открит опит да се овладее търсенето, което помогна на американската икономика да излезе от спада заради Covid по-бързо от повечето глобални конкуренти.

Съгласно новата рамка по парична политика, която прие миналата година, Фед заяви, че ще приеме за известно време инфлация над целта си от 2%, за да компенсира за предишните пропуски, а в същото време ще се опита да насърчи допълнителни работни места, които са широкообхватни и приобщаващи.

Пауъл обаче каза, че завръщането към звездния пазар на труда, който беше налице преди Covid-19, може да отнеме известно време и че инфлацията ще трябва да бъде поставена под контрол, за да се случи това.

„За да се върнем обратно към страхотния пазар на труда, който имахме преди пандемията, ще се нуждаем от продължително разширяване“, каза той и допълни: „За да постигнем това, ще ни трябва ценова стабилност“.

„Най-голямото предизвикателство, което видях у Пауъл, бе понижаването на тавана на пазара на труда“, коментира Дерек Танг, икономист в LH Meyer/Monetary Policy Analytics във Вашингтон. „Когато това стане, вратата за максимална заетост е отворена, така че ще могат да започнат да говорят за излитане“, отбеляза той.